Да разпериш ръце,
     да тичаш,
да ги превърнеш в криле
и миговете да преобръщаш.
Това ли е силата?
Скръсти ръце на гърдите си
с майчина мисъл в скута,
поучи се от бурята.
Не само да препускаш,
          да се щураш,
роди светлина и порой
и приседни да отдъхнеш.
Но ти си вятър, защо ли те уча.
Ти си вятър - ще обикаляш земята
и цял живот ще търсиш края й,
вместо да я слееш с небето.