Очакване повдига на пръсти душата.
Вперена в смешното тяло,
тя по детски отмерва времето:
сега - после, едно - две.

Очакването е убеденост в нечие идване.

И ето ги пред мен несбъднатите спомени -
в профил и в анфас светът и аз ги пазим.
Не мога да докосвам - загубих моите пръсти,
но дланите ми усещат опасност от отсъствие.

Очакваме човека от спомена да дойде.