ПОНЯКОГА

Цвета Софрониева

виното е бяло червено и розово и виолетово ако го обичаш
улиците са мюнхен монреал париж марс луната която обичаш
мъжете са черни и бели зелени и сини което може би обичаш
жените са русокоси с оцветени очи и кафяви устни обичани от теб
годината е горбачов буш и хюсеин или ти и аз които обичаме
денят е и пръв и последен и работа и смях и минали и бъдещи дни
на любов които можеха да бъдат бледи или тъмни стига да ги обичаше
часовете са моменти пълни с езера и сняг и дълбочина която обичаш
цветята всякога са без мирис на английски няма истинска дума
за мириси които съставляват светове от обич и от богове и от тела
мирисът си ти вятър от пръсти докосващи очи мирисът е време
времето едно време по някое време ненавременно безвремие няма време
преди време по време на докосването на времето в бутилка старо вино
френско както обикновено го обичаш мирисът на живот не посещавал
хотелите където хората живеят мирисът на свежа млада и любяща гранка
виното е кафяво зелено дълбоко бяло червено и хладно каквото го обичаш
зелени коси тъмнокафяви устни червени и бели устни студени меки устни
капка вино върху топли мокри устни зелена коса се отразява в една чаша
улиците са банког виена амстердам софия истамбул ню йорк венеция
ню орлеанз джаз тези улици са джаз за пиано изсвирен от старчески ръце
музика пълна с мириси на любов стара глупава любов наивна идеалистична
родителска любов любов на деца моята любов божията любов звук на пиано