Непозната дума

Цвета Софрониева

Носталгия е чужда дума:
Homesickness, Heimweh, Nostalgie.
На български думата я няма
и дъщеря ми вчера каза:
Мамо, имам Нeimweh за теб.
Мястото на обитаване
би могло да бъде Los Angeles, Paris,
New York, Konska, Berlin, Bitterfeld,
важното е да мирише на мама,
на нейните все по-бързо остаряващи ръце,
които могат да говорят с бухали
и да прегръщат силно.
Wer kommt in meine Arme?
Den habe ich lieb!

Кой идва, мил и драг,
в ръцете ми, трептящи криле на колибри?

Kommt ein Vögel geflogen...
Гугутка гука в усои, леле,
гукни ми гукни, гугутке,
гукни ми гукни пай пукни,
и аз така съм гукала, леле,
кога съм била при мама.
Home, home, sweet home,
кога ме мама решеше, леле,
руса ми коса растеше,
кога ме мама миеше, леле,
бяло ми лице цъфтеше.
Oh, when mom combed me,
my hair grew long.
Ach, als Mutter mich wusch,
strahlte mein Gesicht.
Du, Vögelein, singe wie damals.
Sing, sing, blow up and die.
Sick, sick, weh, wеh, heim, heim.

Тъга и липса, и копнеж - опасно. Къщоболест,
по-добре да се стои у дома болезнено неподвижно.
Не, не е така.
Има гурбет, изгнание, Българийо, хъшове, път.
На български човек отива и си идва,
за да тръгне пак
Не ми е идвало на ум
да търся думи на принадлежност или на признание.