Цвета Софрониева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Неясно

 

Цвета Софрониева

 

 

Задъхано летене, бззззз, скоротечно мигащи крилца,
малки въртолетни перки, зззззз, прозрачни трепети,
сорт оса, мутирала огромна, или пък насекомо
непознато досега, цветята опрашава.
Заглеждам се - колибри. Птица е,
дели си въздуха с пчелите,
едвам от тях се различава.
О, малко вентилаторче,
охлаждащо прашеца за петите на пчелите,
постой и покажи перата, изгубили цвета си в полета,
чезнат багрите в бързината при размахването на крилете,
чезне красотата в опита да преживееш,
гласът ти е заглушаван от работата на телцето,
колибри, игнорирай нищетата на един ден без полет,
замри, спри за наслада,
бих ти дала хляб и сол, ако това помага.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Рапознавания“, Цвета Софрониева, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2006 г.
© 2006, Tzveta Sofronieva ©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]