Архитекта седеше на масичката и чертаеше внимателно, защото все пак беше десет часа на първи януари. Разбира се, малко беше изтощен от снощното прекарване, обаче ей сега ще се оправи. Пък и Спексъна скоро трябваше да се върне и да донесе цигари. Мивката дори предложи да го изчакат, щото нали цяла нощ все заедно били и нек'ви такива.
        - Такава работа не може да чака - Архитекта обичаше да казва всеки път, когато се захващаше с чертаенето си, каза го и сега. - Пък има още достатъчно материал и за него.
        И продължи заниманието си, като влагаше възможно най-голямо старание и внимаваше за всяка прашинка. Откъдето и да го погледнеш, работата си беше доста отговорна, така че трябваше да стои съсредоточен през цялото време, въпреки че тая нощ изобщо не беше спал. И така, след няколко минути на усилен, но все пак напълно доброволен труд на масичката пред него се разкриха две добре оформени линийки и той затършува из джобовете си за десетолевката от снощи. Нави я и тъкмо да се наведе, когато от ъгъла на шкафчето телефонът му избръмча и Архитекта се протегна натам, за да види полученото съобщение:

Barzo!Kukeri!

        - можеше кратко и ясно да се прочете на екранчето, при което той мигновено се паранояса и се завайка, че тоя път куките вече наистина ги били набарали. (А имайте предвид, че от ухото му висяха с пълна сила двете му дела, затлачили се нейде из съдилищата и джобовете на различните отговорни лица). Почти толкова мигновено успя да изхвърли и всичкия амфетамин в тоалетната на квартирата им в Банско въпреки протестите на Мивката, който също беше вкарал бая пари. Пусна водата цели три пъти, дори изля и половината шампоан, за да е сигурен, че няма да останат следи. Накрая огледа още веднъж всички кашета, за които успя да се сети, и чак тогава звънна на Спексъна да го пита какво става.
        - Егати цикъла, братле - ей т'ва става - се чува отговорът му сред някакво страшно бучене.
        - И аз това викам. За малко успяхме да се измъкнем. - въздъхва с известна доза облекчение Архитекта.
        - Ами кат' сте се измъкнали, що още не идвате, бе! Тука на площада са се събрали нямаш представа каква цифра кукери, ама истински, братле - със звънците, с костюмите му.
        Точно миг преди изпърженият мозък на Архитекта съвсем, ама наистина съвсем да даде на късо, той се усеща какво всъщност пишеше в съобщението.
        - Някакъв фестивал ми казаха, че имало сега - отекваше в ухото му като далечно ехо гласът на Спексъна. - Нали да се гонят злите духове от Новата година, нещо такова…
        А случката, след която тримата приятели едва ли не стигнаха до бой, си е живото доказателство, че подобни фестивали изобщо не са отживелица. Да не говорим, че доста от най-уважаваните изследователи в областта на гоненето на зли духове твърдят, че изкушенията на тъмните сили успяват най-бързо да се приспособят към променящата се среда. Всеки път обаче, когато говорят за това, те не пропускат да споменат и факта, (подкрепен със стотици доказателства от техните изследвания, донесения и разработки), че въпреки всичко кукерите все още се опитват да ги прогонят. И в много от случаите, както например сега, се смята, че наистина са успели.

върни се | продължи