За първи път на Албена й казаха, че била красива като манекенка на една училищна екскурзия и тя толкова се зарадва от това ласкателство, че остана в стаята на въпросното момче, точно както се прави по филмите. А когато скоро след това в Разград обявиха поредния конкурс на еди-коя си прехвалена столична модна агенция, Албена побърза да се запише.
        Баща й много добре знаеше, че колкото и да се противеше, седемнайсетгодишната му дъщеря нямаше да се откаже. Въпреки това (най-вероятно от любов към спорта) той разтърси блока с безспорно най-шумната разправия за месеца.
        - Манекенка, а? Ми че те какво работят, знаеш ли?
        - Стига де, тате. Това си е елитна професия.
        - Ще станеш ти елитна, ама да не ти казвам точно каква. То не случайно хората говорят. А сега и мене да ме одумват. Дефилета, снимки - тия на някой друг да ги разправяш. Няма да стане тая. Чуваш ли?
        Разбира се, тя го чуваше (наред с всички останали от входа), обаче това изобщо не можеше да я спре и ето - седмица по-късно Албена се яви на предварителния кастинг¹. Не бива да се съмнявате, че момичешката й красота бе безпогрешно оценена и че тя заслужено отнесе похвалите на цялото жури. Дори Димата, известният местен бивш далавераджия и настоящ уважаван млад предприемач и съорганизатор на конкурса, не пропусна да я похвали, когато тя мина покрай него и кавалерски й сподели, че : "ако те заведем у вилата, нема изобщо да ти простим и че те схрускам като нищо."
        Албена толкова се впечатли от думите му, че в крайна сметка наистина се оказа на вилата му и там нито й беше простено, нито пък остана несхрускана. Все пак Димата не беше случаен човек - тя много добре съзнаваше, че сега пътят й щеше да бъде далеч по-широк. Още повече на следващата сутрин, когато той я закара до блока й, не пропусна да й остави и "малко пари", така, за да се поддържала, та да станела още по-хубава.
        Естествено, след всичко това сигурно не се учудвате кой стана "Мис Разград" тази есен. Но нека пропуснем тридневната обиколка за поздравления по Главната² и се пренесем направо месец по-късно в бляскавия столичен хотел, домакин на последния кръг от конкурса. Вече доста опитна, когато се настаняваше, Албена направи всичко възможно (пък й бяха и подшушнали) да насочи вниманието на ключовите "ценители на женската красота" към номера на нейната стая. Имаше и доста късмет (право казват, че без него нищо не ставало), защото посетителите й все пак така и не успяваха да се засекат пред вратата й.
        Накрая дойде и гала-вечерта на истината. Нея всички я помним, щото я даваха по телевизията, така че няма нужда да описвам всяка стъпка на драгоценните участнички по грейналия в светлина подиум. Най-вероятно обаче сте забравили, че в кръга с въпросите на журито на Албена й се наложи да отговаря дали имала някакви пороци.
        - Ами - леко притеснено бе сключила ръце тя и сигурно именно в този момент доста вечери й бяха минали пред очите, - всъщност, от време на време си позволявам да похапвам шоколад - казала бе тя с невинна усмивка.
        Само това ли?

        P. S. Съвсем не.
        След обявяването на победителката, в Разград бащата на новата мис-ка с несравнима радост черпеше съседите заради кадърната щерка.

---

¹ На български думата е "оглед". То може би затова на кастинг манекенките ги карат да се усмихват - та да могат да им видят и зъбите. [горе]
² Както и безкрайната радост в училище. На ден Албена раздаваше най-малко по двадесетина автографи из тетрадките на момиченца от долните класове. [горе]

върни се | продължи