... А ние с Боби работим над себе си...

        Боби намести за трети път дланите си и най-после се реши: Еъх-едно. Фитнес? Тази дума безспорно беше чуждица в българския език; напълно чужда бе и за него. Еъх-две. Напъна за втори път той мускулите си и отново успя да тласне тежестта. Еъх-три. Средновековните уреди за мъчение надали са се различавали значително от лежанката, върху която сега Боби изпомпваше и последните си сили. Нелепото бе, че съвременното състояние на нещата някак си го задължаваше да се подлага на подобни изтезания. Еъх-четири. Че как иначе? Та нали след две седмици Боби заминаваше на море. С това шкембе и с тия тесни рамене по-добре изобщо да не стъпваше на плажа. Въобще, ако не вземеше да се постегне поне малко, сигурно и това лято щеше да остане на сухо. Еъх-пет. "Сега, ако нямаш никакви сходства с онези гардероби от охраната¹, бъди сигурен, че никоя няма да ти се лепне" - обясняваше му вещо един негов приятел с възбогат опит в летните свалки. Боби пък все се опитваше да си внуши, че понятието "вътрешната красота" също било от значение, но най-накрая се усети. Еъх-шест. Всяка жилка и влакънце се бяха обтегнали до крайния си предел, мускулите му горяха от напрежение, а ръцете му почнаха да треперят. Айде бе, смешен ставаш с тия петдесет кила. Другите с толкоз малко даже и не загряват. Еъх-се... Боби едва-едва подигна тежестта, но в следващия миг тя го затисна. Учестеното му дишане правеше болката в ребрата още по-силна. Капанът на лежанката "прещракваше" безотказно.
        Изведнъж обаче една ръка с лекота издърпа петдесетте килограма и върна щангата на мястото й. И може би всичко това нямаше да бъде толкова странно, ако Боби не бе забелязал, че ноктите на въпросната ръка бяха озадачаващо лакирани.

* * *

        - И к'во, струва ти се странно, че от седем години се занимавам с фитнес? - каза Ваня и още веднъж разбърка горещото кафе. Боби все някак трябваше да се отблагодари на спасителката си. (Пък и просто не можеше да остане в залата - подобен срам не бе брал от доста време.)
        - Ми как да ти кажа. Да беше гимнастика или аеробика - разбирам. Ама, честно казано, тия твои мускули направо си ме плашат.
        Очарована от това ласкателство, Ваня се усмихна.
        - Виж, аз правя нещо, което се отдава на много малко други жени и именно в това е тръпката. А колкото до мускулите - тук погледът й стана далеч по-задълбочен - и сам знаеш, че в природата не е рядкост женските от даден вид да са много по-едри и силни.
        - Добре де. В такъв случай не мога да не те питам, какво трябва да правят мъжките.
        Ваня отвърна нещо, но истинският отговор на този въпрос се разкри едва две седмици по-късно, когато тя и Боби се настаниха в тяхната обща квартира с прекрасен изглед към Несебърския залив. Всъщност, тук изобщо няма място за обяснения защо възмускулестото девойче се захласна именно по познатия ни хърбав момък. То дори и тя самата едва ли можеше да си го обясни. Може би всичко стана заради това, че Боби беше толкова различен от всичките й останали познати, единственият, който си нямаше и понятие от протеинови програми, стероиди, фитнес упражнения и т.н. и който не прекарваше целия си ден в залата. Може би пък на нея просто й харесваше да бъде в по-силната позиция. От друга страна, Боби изобщо не се бе замислял кой знае колко много. За сега за него просто беше по-добре да не бъде сам на морето - това бе всичко.
        И така, ето ги заедно. Още първото им появяване на плажа обаче ги постави пред сериозно изпитание. Наблюдението на обстановката край брега недвусмислено показваше, че нямаше човек, който да не бе видял, разгледал, обсъдил и, най-вече, осъдил странната двойка. Една жена пък извади камерата си и с възбуден папарашки усет дълго време снима Боби и Ваня. На приятелките си тя разпалено обясняваше, че била сигурна, че мъжът бил еди-коя си световноизвестна личност и че в еди-кое си списание чела именно за вкуса му към екстравагантната охрана и за тайните му идвания по Черноморието.
        Наред с това, едно момиченце още по-разпалено сочеше към Ваня и измежду радостните му обяснения майка му едвам успя да разбере, че само на няколко метра до тях била самата супер-героиня от "Приключенията на Стоманената Лейди".
        За спасителите пък всичко бе пределно ясно, но това ни най-малко не можеше да ги успокои. Възмускулестото девойче засенчваше законното им самочувствие като могъщ буреносен августовски облак над безхаберно слънчеви брегове. Спасителите стремително губеха точки пред доскоро вярната си публика и трябваше спешно да се вземат мерки. "Тренировки рано всяка сутрин" - реши се спонтанно и тази вечер никой не се впусна в обичайните си нощни авантюри.
        Колкото до авантюрата на Боби и Ваня, то тя се развиваше повече от задоволително². Хубаво, обаче на третия ден Ваня усети, че формата й тръгна да спада (пък и спасителите бяха почнали да наваксват разликата). Силно загрижена, след плажа тя придружи Боби до квартирата им, а после му заяви, че ще отиде да потърси зала, за да потренира час-два.
        Боби, разбира се, нямаше нищо против. Още повече, щукна му, че можеше да използва това време, за да приготви своята изненада. И наистина - когато Ваня се върна, тя се сепна пред стъкмената на верандата маса, отрупана с не едно вкусно ястие. Без съмнение, налице бяха както виното, така и свещите - въобще картина, нарисувана с последните бои и краски из палитрата на кавалерските обноски. Няма нужда, не очаквайте някакъв поврат в историята - всичко си мина точно както трябваше...

        ... Приятно изморени, двамата вече доста време лежаха един до друг нито будни, ни заспали.
        - Знаеш ли - Боби изведнъж наруши тишината, - не знам как ми влезна в главата точно това, обаче три дена вече не ми дава мира.
        Ваня се обърна, целуна го и малко покровителски попита какво толкова го мъчеше.
        - Ами става дума за тая история с русалките.
        - !? - по-красноречив отговор надали имаше.
        - Така де, откъде-накъде всички ги смятат за толкова съблазнителни. Та нали щом не са с женско, а с рибешко тяло, това значи, че наместо тъй важните женски органи, те имат съответните рибешки. Е, кажи ми тогава за какво толкова са им притрябвали тия русалки на моряците?

        - Ей, че си и ти. Ама защо ме караш да ти обяснявам такива фасулски работи? Т'ва всичкото е само за пред камерата, глупчо. Те са с костюми - т'ва е цялата философия.
        И ако не смятате, че в този момент Боби почувства как рухва и последната опора на неговия мъжки свят, то просто недейте да четете долния ред.

Край.

---

¹ И да се обличаш винаги в черно - в израз на траур, заради собствените ти, постоянно умиращи мозъчни клетки. [горе]
² По изискванията на произволно посочена блудкава любовна история. [горе]

върни се | продължи