Александър Шпатов

проза

Литературен клуб | „Бележки под линия“ | страницата на автора

 

Относно "Зрънчо" и вселената

 

Александър Шпатов

 

Welche Hauptstadt des Europas ist an einer Kirche benannt?
a\ Budapest b\ Rome c\ Sofia d\ Amsterdam
Въпрос от "Стани Богат" по RTL

 

        Седя си в парка, хапвам царевични пръчици и изобщо не подозирам, че днес ме очаква да бъда посветен в една от най-внушителните загадки на Вселената.
        Пликчето още не е преполовено, когато пред мен изниква някакъв човек и ме пита дали и за него ще се намери място на моята пейка. Силно съм смутен, но пък и просто не мога да отрека, че място, така или иначе, има. Той нахално се настанява, но не ме оставя на спокойствие, а се втренчва в пликчето с царевичните пръчици. Подложено на тежко изпитание, моето възпитание все пак още се държи и аз решавам да му предложа да си вземе.
        - Не, благодаря. Аз до такива странни неща не се докосвам.
        Странно наоколо е единствено неговото присъствие1. Естествено обаче, не може да не го запитам от къде идваха неговите упорити предубеждения.
        - Ами работата е доста проста. Нали сте чували, че в много редки случаи на някои хора им изниква трето зърно. Така де, нали разбирате... на гърдите.
        - Ъм, да - поклащам глава. Проста работа наистина. Само може би епикризата му ще се окаже малко по-сложна. Пък иначе гледаш го - симпатичен, спретнат, ама ето: стресът не прощава.
        - Добре де. - продължава той, въпреки че усеща растящото ми недоверие - А виждали ли сте на живо човек с три зърна?
        - Не, естествено, че не. Ама сега само да не почнете да се събличате! Що за ненормалник?2
        В този момент човекът усеща, че до сега наистина е говорил доста несвързано, усмихва ми се извинително, поглежда ме възможно най-сериозно и се опитва да разбули своята странност.
        - Ох, съжалявам, не трябваше да почвам толкова объркващо. Сега ще ви изясня всичко. - Е, добре. По някакъв начин той успява да ме убеди, че има възможност и да не е съвсем сбъркан. Поне да го чуя - следобедът и без това не ври от интересни случки.
        - Предполагам, че и идея си нямате от къде идват тия царевични пръчици.
        - Така е. Какво, да не би да не са здравословни? Всъщност, сега като си помисля, наистина не знам как се правят.
        - Аз също не знаех, но един ден всичко ми се изясни. Пак ще се върна на темата за третото зърно. Та този феномен съществува, обаче никой никога не е виждал подобно нещо. Преди хората са се криели притеснено, а сега просто отиват при хирурга. Та ето и моята теория. Хирургът маха израстъка-феномен, слага го в някакъв съд и скоро с учудване установява, че от него почват да излизат безброй жълтеникави дунапренени топченца. Следват задълбочени изследвания и редица безсънни седмици за една нестихваща върволица от фармацевти, биолози, химици, биохимици и т.н. Накрая, след като се установява, че златистите пръчици са напълно безвредни, а същевременно са даже и хранителни, изследователите са изтласкани от предприемачите. Съдът, пазещ третото зърно, е "обуздан" и почва да изсипва безкрайното си съдържание върху специално приготвен конвейер. После всичко бива старателно пакетирано и скоро из магазините се появяват първите пликове със "Зрънчо". Името на новия артикул недвусмислено показва какъв всъщност е произходът му. Историята, че това били царевични пръчици3 пък е измислена, за да прикрие тайната на "Зрънчо"-производителите, които междувременно трупат впечатляващо състояние, печалби и елегантни бизнес-шкембета. Накрая и последните следи към истината са умело прикрити - наместо "Зрънчо" т. нар. царевични пръчици вече се казват с редица кухи названия: "Лъки бой", "Флинтстоун", "Зайо байо" и т.н. празнословия. Ами общо взето това е моята теория. Аз не казвам, че е вярна - просто чакам някой да изнамери някое по-добро обяснение и ако може - да я обори.
        Човекът се извинява за безпокойството (- Няма проблеми), става и скоро го губя от погледа си (- Абе странна работа и това си е). Аз оставам да си седя с тъпото чувство, че нямаше как да му възразя и продължавам, ала с нарастваща подозрителност, да хрупам загадъчните златисти пръчици.

 

 

---

 

1 Без да се брои фактът, че точно над нас две катерици са на-острили уши, слушат новините по радиото и не могат да се начудят как изобщо не се обелва и дума за лошата реколта от шишарки и желъди тая година. [горе]
2 И други работи можех да му кажа, но се сетих, че после ще ми се наложи и да ги напиша, та се отказах. [горе]
3 Защото всичко било много сходно с начина, по който се правят пуканките. [горе]

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. август 2006 г.
Публикация в кн. „Бележки под линия“, Александър Шпатов, С., 2005
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!