Александър Шпатов

проза

Литературен клуб | „Бележки под линия“ | страницата на автора

 

Мечти за пързалки

 

Александър Шпатов

 

Големият удар
/Първа част, която може да бъде и втора/

 

        От опит знам - един младеж не иска да има нито добро възпитание, нито добро образование, нито пък добри приятели. Той(тя) смята за достатъчно да намери начин да уреди себе си, пък чак после да тръгне да му мисли за принос към света. И да речем - да измисли чешма с връзка с Интернет, която може да прави лимонада1. Или други такива глупости.
        В интерес на истината, постоянното и целенасочено наблюдение показва, че един младеж разчита само и единствено на чистата случайност, която ще го изведе до Големия удар.
        Ааа, да бе. Добре, че онази чешма ме подсети за Интернет. Тази дума наистина всява благонадеждност и доверие. Илюстрация (но всъщност без никакви снимки) на това е една история от вчерашния вестник. Извършен е бил нагъл грабеж за над хиляда и петстотин лева в един от големите софийски магазини за обувки от двама младежи, представили се за продавачи на нова система за водене на сметки посредством Интернет. Продавачката, чиято единствена връзка с компютър била когато веднъж почистила много внимателно със сапунена вода монитора в стаята на внучката си2, с радост ги посрещнала и даже им предоставила на разположение и самата каса. "Експертите" веднага за-почнали работа, а продавачката наистина се убедила в това, когато, след като обслужила поредния клиент, се върнала, за да намери касата празна и нито следа от нашите компютърджии.
        Другата важна дума за нашия (средностатистически) младеж, разбира се, е "чужбина". Тя притежава съразмерна сила да замъглява трезвата мисъл. Затова, когато "експертите" дадоха заработените си пари на един строен синеок англосаксонец, който преди три дена им бе предложил "идеалната възможност за развитие с предпоставка за несъмнен успех"3 срещу скромно възнаграждение, те чувстваха, че бяха взели най-правилното решение, в най-доброто си и благородно предприятие.
        В интерес на строгата истина, постоянното и целенасочено наблюдение на българските автогари показва, че началото на всеки Голям удар започва с трясъка на раздрънканата предна врата на стар неподдържан автобус, където, някъде на първите седалки, седи нашият (напускащ даже и статистиката) младеж с еднопосочен билет в ръка, който тръгва, за да работи на някакво почти свястно място някаква почти свястна работа.

 

 

---

 

1 Или виртуален трактор, или софтуер за кисело мляко, кашони с климатик и Интернет, възглавници с дистанционно, и саксии роботи. [горе]
2 Чувала била за някакви си там вируси. [горе]
3 Предложи им почти добра работа в почти известен и сносен хотел. [горе]

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. август 2006 г.
Публикация в кн. „Бележки под линия“, Александър Шпатов, С., 2005
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!