…Юри Гагарин, къде си лятял…

        Поредното доказателство, че София е наистина голям град, е взривното наличие на градски легенди на глава от населението. На първо място несъмнено се нарежда контрольорският фолклор. Как един го хванали, как пък другият ги надцакал и се измъкнал, третия обаче го били сгащили и т.н. по веригата - случките нямат край. Своето запазено място тук намира и човекът - "Три гъбички за петдесет стотинки, моллля" - една истинска ценност в изложбата от софийски образи. Ако сте били за по-дълго в столицата, несъмнено го знаете и онзи, дето постоянно си измисля най-невъзможните обяснения, за да ти поиска пари. Веднъж са 20 стотинки, щото събирал за апартамент, друг път не му достигат 9 стотинки, за да си вземел такси, а един път даже взе да ми обяснява, че трябвало да плаща за аборта на приятелката си.
        На всичко отгоре София изобщо и не си е помисляла да спира да расте,¹ а това закономерно кара върлуващите като пролетна простуда градски легенди да продължават да се множат. Поредната се роди буквално пред очите ми.
        Чакаме си значи ние с Насо на спирката, разглеждаме заглавията из вестниците от будката² и по едно време идва някакъв и с възможно най-сериозния вид се обръща към нас:
        - Извинявайте, дали ще мога да споделя нещо с вас?
        - Абе, ти не помниш ли, че на мене тая работа ми я разправя оня ден, бе пич - Насо рязко сменя тона и леко се подхилква - Ама нищо де, разкажи му я на него, пък аз ще се качвам, че рейса идва.
        Аз също понечих да тръгна към вратата на пристигналия автобус, обаче онзи толкова настоятелно ме погледна, че просто нямаше начин да не го изслушам. (A и видях, че се качиха контрольори.)
        - Аз съм Юри.
        Няма нужда да ми го казва - името му е изписано с огромни бели букви, пришити върху якето.
        - Обаче ти наистина ли смяташ, че се казвам така?
        Кимам и леко почвам да се обърквам.
        - Хубаво, щото аз всъщност се казвам Борислав, обаче сега искам да съм Юри, та да не може магията да ме хване.
        - Стига, бе, каква е тая магия? - ето защо Насо се подхилкваше.
        - Съседката Маргаритка от горния етаж ме е омагьосала. Сигурен съм. - продължава оня и по всичко изглежда, че напълно си вярва.
        - А ти защо си толкова убеден?
        - Знам, щото ходи с бастун и има куче. То си е повече от ясно.
        - Ясно!? Ама може и кучето да те е омагьосало…
        - А бе, тя мойта работа толкова се е спекла, пък ти мислиш, че се майтапя.
        Укорителният поглед почти ме вкарва в зациклилия му филм.
        - То всъщност, ако бяхме сега в Америка, изобщо нямаше да има нужда да ти ги обяснявам тия работи. Там, ако някой ти направи магия, веднага службите го хващат.
        - Да не си ходил там, че знаеш?
        - Не, обаче имам братовчеди, дето живеят в Чикаго.
        - Слушай сега, Юри - вече ми писна и ще го надцакам, - аз утре мислих да заминавам за Ню Йорк, обаче гледам колко яко си загазил и реших да ти дам билета си.
        И извадих от джоба един билет за люлинското метро. Борислав (Юри) обаче не се върза (то пък оставаше и да се хване).
        - Ама ти май не ми вярваш за нищо, така ли? В такъв случай те оставям, но да знаеш, че ако ми се случи нещо, ти ще си виновен.
        Обърна се и си тръгна без обаче да спира да говори, само че вече единствено на себе си:
        - А бе, все някой трябва да ми повярва - и се упъти към площада на Народното събрание.

        P.S. Три дни след това, докато си пътувах в рейса, чух едно момче да разправя на приятеля си, как в часа по литература влязъл някакъв, поискал да направи едно важно съобщение и "представяш ли си какъв кретен, брато" почнал да им обяснява как съседката му била направила някаква магия. А преди учителят да го изгони, успял даже и името да си каже - Владо се казвал, ако някого го интересувало.

---

¹ Сакън после да не вземе да застарява. [горе]
² "Хлебарки разнасят нова зараза" гърми на първа страница. Аз обаче знам легендата за Бялата хлебарка, тъй че няма толкова лесно да им се вържа. [горе]

върни се | продължи