…и се провикна
на микрофона:
Оп-са, опс-А…

        - И след предварителния кръг най-съобразителен от всички се оказва - да, точно така - Христо Стратев от Свищов. - обявява стегнато водещият и предаването започва със задължителното пляскане на публиката.
        Христо вдига ръце все едно е вкарал гол в деветдесет и третата минута и сяда победоносно на стола на състезателя. Близък план на усмихващото му се лице.
        В случая обаче далеч по-важно е това, което камерите по никакъв начин не можеха да уловят (иначе спокойно можех да ви пусна някой и друг документален кадър от въпросното предаване, нали така?). Ще ви го кажа направо - Христо бушуваше от радост, защото се сбъдваше планът му. Планът, който щеше да го направи наистина известен.
        Разбира се, операторите не можеха да знаят това и подходиха към работата си без дължимoтo въодушевление и съпричастност към задаващите се славни мигове. Пък и всичко си почна както обикновено. Водещият „разгря" с леко полюбопитстване за двете висши на госта, както и за съпругата и дъщеричката му; не пропусна да попита и нещо относно новостите в Крайдунавския град.¹
        - И така, вече да почваме и изкачването към голямата награда - продължава все същият стегнат тон - Първи въпрос:
        На чий български приказен герой принадлежат инициалите Х. П.?
        („Хе-хе - точно кат' на разпит" - шушука някой в публиката.)
                А) Хари Потър                        Б) Хитър Петър
                В) Хранен Пенчо        или        Г) Хамал Паскал
        („Абе как само ги измислят тия отговори... Освен верния, де." - продължава същият глас, докато залата се полюшва от едно задружно подхилване.)
        Г-н Стратев пък приглажда с отработен жест веждите си и изтърсва едно толкова светкавично и откровено „А", че водещият сигурно щеше да го приеме, ако не бе го стреснал викът в слушалката му.
        - Защо „А"? То и „Г" си звучи съвсем на място - опитва се да прикрие гафа той, обаче по лицето на Христо не шавва дори и жилка на безпокойство. Така, де - ако вземеше да изглежда неуверен можеше изобщо да не му се хванат. Затова и отговори най-спокойно:
        - Съвсем не. Точно за Хари Потър става дума.
        Ако предишното беше полюшване, то сега си беше направо „Хард Рок" подхилване. Христо пък, досущ като английски комик, стои уверено сериозен и се опитва да обясни:
        - Вижте, аз разсъждавам като дъщеричката ми. Ако я питам за някого от приказките, на който първото му име започва с 'Х', а второто с 'П', то тя несъмнено ще каже, че това е Хари Потър. А аз съм родител, който зачита мнението на детето си и затова реших да й се доверя - не искам да я разочаровам - „Точно, точно така трябваше да се държи. Още малко дървено философстване и от утре всички щяха да чуят за неговото, ха-ха, блестящо! представяне."
        - Но все пак не забравяте ли, че става дума за български герой - прави последен опит водещият.
        - Според мен, щом вече сме в Европа, то всички български герои са и европейски, нали така? А защо пък и обратното да не е вярно? Залагам на отговор „А" и смятам, че това е един своеобразен цивилизационен избор. - „Ей така, като говореше като политик вече съвсем ги разпени. Абе въобще - хубаво си го беше намислил и хубаво си опече той работата. Никой до сега не се беше издънвал толкова мащабно още на първия въпрос. А гафът, както се казва, си е медът на шоубизнеса. Някой да каже за теб, че си „непоправимо изпростел" или пък „егаси кретена" си е признание от най-висок ранг, нали така?"
        Тук обаче наместо водещият да обяви верния отговор, а с това края на играта и безспорния провал (успех?) на състезателя, той става ядосано от мястото си и си сваля слушалката, в която някой все още бучи. Операторите се отместват от камерите, прожекторите изгасват, публиката се раздвижва по местата си и също започва да бучи. Някакъв човек, най-вероятно режисьорът, се развиква на Христо, че за първи път записите се проваляли толкова брутално и изобщо - егати непоправимо изпростелия кретен. А, да - ето му и тази касета - ако изобщо бил искал да се види „на телевизора", защото „не на него тия". Да се бил пробвал с пингвините в Монголия, но не и по ефира.

P.S. 10 минути почивка да си съберял нервите и почвали записите отново.

---

¹ Каза ли Христо нещо за нивото на реката в сантиметри (на български, френски и руски, разбира се) не си спомням. [горе]

върни се | продължи