Тъй като духовно сме напълно приобщени, договорът по присъединяването към ЕС ни дава пълното право да се пренесем направо в студената студентска стая на Стефан в Щутгарт. За по-голяма точност върху хронологичната линия забиваме нашето обозначително флагче върху 9:07 на една пролетна събота, някъде малко след края на второто хилядолетие.
        Стефан се събуди от измъчващото го чувство на жажда, главоболие и засилваща се носталгия. Пак беше сънувал как пътува в някакъв претъпкан Икарус. Необяснимо защо, но този сън изостри още повече всичко, дето му се беше насъбрало. Разтърка подпухналите си от системно недоспиване очи и се опита да си оправи поне малко настроението. Този път обаче не му помогнаха нито българските ритми, качени на mp3-плеъра, нито пък десетките снимки от родината, залепени над леглото. Обади се в къщи, говори десет минути с майка си, но си остана все толкова натъжен. По дяволите - вчера изпи духа на последното шише от внушителния си ракиен запас¹. Шопска салата?! В Щутгарт това означаваше нарязана червена пластмаса, едно мутирало подобие на краставички и някакви настъргани бели трески.
        Нямаше как - трябваше да търпи и да си стои там.
        Изведнъж обаче облаците на мрачното му настроение бяха издухани от едно спасително хрумване. Стефан набързо стана, облече първите чисти дрехи, които му попаднаха и се втурна към града, за да си купи слънчоглед и да си полюпи, както едно време. По-шматка се из близките универсални магазини, но не намери даже и намек, че някъде из безкрайните рафтове го чакаше незакупено, пакетчето с рядката стока. Фъстъци имаше, бадеми също, обаче семки - ни една кьорава обелка. Тъкмо започна да се чувства обречен да не вкуси от благото на слънчогледа и точно в този момент срещна едно българче, изпечен гастарбайтер, което му обясни, че немците "били много забутани"² и въобще си нямали представа за великите свойства на семките, a ги смятали само за някаква си храна за папагали.
        На Стефан не му остана нищо друго освен да отиде в зоо-магазина и да се представи за грижовен собственик на изнервящо сладкопойна птичка, чиято човка може да бъде затворена само с обилно количество семки от пет "ойро" килото.³ Уви, птичката щеше да си попее още, защото едва излязъл, нашият приятел отвори храната за папагали с откровен жест на незачитане на изконните права на пернатото. Мигновено се разведри и си спомни милите картини на скъпото отечество. Цъкнеш семката, изплюеш многозначително обелката, схрускваш блажено маслоструйната сърцевина и поглеждаш по тарикатски...
        И така, малки бързострелни черни снаряди се сипеха от устата на Стефан, като нанасяха тежки поражения върху пословичното немско чувство за подредба и чистота. Нашенецът бе забелязал, че обикновеният немец никога няма да ти отправи забележка, дори да изровиш чимовете трева пред кметството. Вместо това, той просто се втренчва в теб неодобрително и в рамките на благочестивото погазване на етиката за търпимостта те пронизва с възможно най-възмутения и вледеняващ поглед, на който е способен, а това означава доста.
        Именно такъв поглед отново посрещна Стефан седем преки след зоо-магазина, но по-важното в случая бе, че той се красеше и от една заплашителна полицейска фуражка.
        - Двеста ойро глоба за замърсяване на улицата⁴ - нашенецът застина. Трябваше да измисли някаква шашма и то бързо, защото немецът вече късаше квитанцията.
        - Ъ-ъ извинете, Herr Polizist. Не разбирам - опита се той да спечели още малко време и се направи на ударен с пресен хамбургски салам.
        - Нарушавате закона и хвърляте тези Sonnenblumenkerne⁵ по улицата. Правете си каквото искате, но си поемете после отговорността. Тя възлиза на двеста ойро - повтори блюстителят на реда, но нашенецът вече имаше план.
        - Опасявам се, че има недоразумение. Вижте, аз в никакъв случай не съм искал да замърся улицата, а просто желаех да спазя една важна традиция за нас българите.
        - България? Аз съм ходил там на море и подобно безчинство никъде не видях.⁶
        - Не се и учудвам, Herr Polizist. Това не е летен, а пролетен ритуал.
        - И какво? Ядете от храната на пристигащите папагали, а?
        Вицовете за полицаи може би имат някакво основание.
        - Не - усмихна се Стефан - Позволете да обясня. Ние в България изключително много ценим слънчогледа, а това тук - той посочи пликчето с "папагалска храна" - всъщност са неговите семки. Нашата традиция е на първата пролетна събота от годината символично да пресъздаваме посяването на слънчогледа, за да не губим връзката си със земята.
        Строгостта на немеца отстъпи пред естественото му желание да опознае другите (изчезващи под натиска на неговата) култури и сега той бе зяпнал, сякаш гледаше на живо National Geographic.
        - Когато плюех обелките на тротоара - продължаваше да го обработва Стефан, - аз всъщност извършвах символичния жест на посяване, а ядях сърцевината, за да бъде добра реколтата и да има берекет. Разбирате ли? Бе-ре-кет. Не би било коректно да ме глобявате, понеже съм ви мислил доброто.
        - Забравете за глобата. - каза немецът и въздъхна дълбоко след дълга борба с чувството си за ред, като продължи някак си несигурно. - А дали ще може да ми покажете как се прави този ваш ритуал?
        Стефан май че почувства нов още по-зашеметяващ удар от пресен хамбургски салам.
        - Нали е за доброто на страната. - опита се да се оправдае немският полицай - Пък и родителите ми са фермери.
        И така, докато той и немският полицай люпиха семки в центъра на Щутгарт, Стефан започна да се чуди, как е възможно България все още да не е приета в Европейския съюз.

        P.S. Боклук от семките обаче не остана, защото през обедната си почивка отговорният немец отиде до близкия универсален магазин, купи си метличка, върна се и премете старателно тротоара. За повечето хора гледката въобще не беше странна.

---

¹ Все пак тренираше 4 x 100 без салата и трябваше да поддържа добра форма до финалите на село през лятото. [горе]
² Тук Бай ни Ганя помахва с калпак, за да ни напомни, че и неговите песни "все ще се четат". [горе]
³ - Много пари, бре Ставри!
- Митьо, Митьо, ми че това е то... Европата. [горе]
⁴ - Тез немци 'ич не са забутани, гле'й и български говорят. [горе]
⁵ - Виж к'ва дума, Ставри, за едни нищо и никакви си семки. [горе]
⁶ - Бе, тоя изобщо ходил ли е на плаж? Май го е тръшнал някой грип и десет дена не е излизал от стаята. [горе]

върни се | продължи