Още от асансьора се чуваше нервното дрънкане на ключове. Секретът скоро се врътна и в коридора се появи Бойко, който изглеждаше доста притеснен. Жена му също се разтревожи, но леко се поуспокои, когато той стремително се упъти към компютъра.
        - Имаме проблем! - Бойко взе назаем думите на евтин екшън филм.
        - Какво? Нещо с форда, ли? Ще можем ли да заминем?
        - Цхъ, откъде-накъде се притесняваш за такива дреболии. Много по-сериозно е. В работата компютрите се бъгнаха, пък нали бях взел едни дискове, та май и тука вкъщи ще го загазим.
        [Капки пот бавно се спускат по пулсиращата вена на слепоочието на Бойко.]
        Рада веднага разбра, че в името на семейното благосъстояние, съзидателната домашна атмосфера и скорошното потегляне към вилата на Стефчови ще трябва по възможно най-успокоителния начин да се оттегли и с готовност да почака. "Ма какви проблеми създават тия джаджи" - мислеше си тя, докато подреждаше приборите в миячната машина. Твърдата й убеденост за неблагонадеждността на миниатюрните силиконови исполини на изчислението се бе създала, когато им се наложи за първи път да си сменят компютъра. Всъщност, старият си беше доста приличен¹, само че една случка необратимо съсипа папката, в която Бойко толкова дълго бе събирал доверието си към почти безпомощната машина.
        Беше една късна неделна вечер някъде по-миналата есен и Бойко трябваше да завърши някакъв си там отчет, за да може да го разгледат на понеделнишкото събрание в работата. Мисълта му се чувстваше като мешана салата и това си личеше прекалено ясно, защото времето без абсолютно никакво разбиране си премигваше, а заветното заключение така и не приближаваше. Ако не беше компютъра да му помогне да оправи всички онези данни, таблици и изчисления, едва ли щеше изобщо да се справи (и да разбере кое е краставичка и кое е доматче). Най-накрая, някъде около три, Бойко с удовлетворение установи, че е стигнал до заключителните изречения. Той реши, че е настъпил мигът за кратка почивка и се протегна, за да се раздвижи. Именно тогава се намеси всеобичният закон за всеобщата гадост, защото в следващия миг Бойко в пълно недоумение осъзна, че компютърът бе изгаснал.
        Рада все още си спомняше безспирните му псувни, които посред нощ я бяха събудили.
        Оказа се, че Бойко бе закачил с крака си копчето за изключване. И ако това по същество бе един незначителен инцидент, защото компютри се изгасват непрекъснато, то той се превърна в непоправима катастрофа, когато се разбра, че файлът с отчета така и не бе успял да се запамети.
        Наивно е да се смята, че със закупуването на нов и далеч по-надежден компютър взаимоотношенията между реалния и виртуалния свят станаха безпроблемни. В по-пресния случай от тази пролет те отново влязоха в дълбок спор, а посредникът отново беше едно копче, но този път вината бе на еволюиралата биохимична машина. Сега пък Бойко подготвяше един проект и така зловещо закъсняваше със срока, че не му оставаше нищо друго, освен да работи по него чак до зори вече трета нощ. Вече толкова много му се беше доспало, че от застиналата му мисъл изплуваха спомените за славните студентски вечери преди сесия. Разбира се, най-накрая волята му за работа окончателно отстъпи и той заспа под неодобрителния поглед на монитора. Оклюмалата му глава се стовари върху клавиатурата, а принадлежащият към нея нос имаше огромното нещастие да се срещне именно с копчето за триене...
        Затова не беше никак учудващо, че след две седмици, или по-точно десет дена след крайния срок, Бойко се беше подсигурил и връчи на началника си въпросния проект старателно написан на ръка.
        - А сега пък и тази нелепа история с вирусите - по-мисли си Рада, докато пускаше програмата за изсушаване - На Бойко съвсем ще му се съсипят нервите. (Дано да не избухне у Стефчови.)
        И тя реши да попита дали белите силиконови кръвни телца на програмата за имунна защита са започнали двуична офанзива срещу вражеските вируси и троянци, но се ограничи в по-простото "Как е?"².
        - Зле, как да е иначе? Моля ти се, гледай си миенето на чиниите и ме остави, че работата яко се прецака.
        [Едри капки пот стремително се спускат към вече навлажнената яка на Бойко.]
        Рада се чудеше дали да не се обади у Стефчови, че няма да могат да дойдат, но се отказа, заради нелепото обяснение, а и все пак те щяха така или иначе сами да открият тяхната липса. Програмата за сушене свърши удивително бързо и някъде из тревогите й изведнъж подскочи чувство на гордост, че нейната машина никога не е създавала никакви проблеми³. Тя се зае да слага на място лъсналите прибори и чашки, а когато вече почваше с чиниите, изведнъж от кухненската врата се показа Бойко в изненадващата осанка на чевръст експерт по компютърни вируси.
        [Блеснали капки пот по челото на Бойко правят из-ражението му още по-доволно.]
        - Всичко е оправено! Такава антивирусна програма му спретнах, че и Бил Гейтс не може да ни направи нещо на компютъра.
        Той се потупа по гърдите някак си изискано и с гордост обяви тръгването им към вилата, защото:
        - Всичко е абсолютно о-без-о-па-се-но!

@@@

        Изминаха още два дена от битието на човешкия род, а от асансьора отново се чуваше подрънкване на ключове, но този път далеч по-безгрижно. Стефчови наистина умееха да посрещат гости в тяхната изумителна вила, а Бойко и Рада вече бяха почти готови да се откажат от градския начин на живот. Те даже огледаха един съседен имот и закупуването му бе единствено въпрос на средства и време.⁴
        Всички тези бръщолевения за безгрижието и спокойствието обаче рухнаха като изсъхнала пясъчна кула, когато двамата ни близки познайници откриха разбитата входна врата на техния апартамент. Въпреки че беше абсолютно о-без-о-па-се-н всичко останало сочеше, че компютърът, този велик миниатюрен силиконов исполин на изчислението, беше изчезнал.

---

¹ С други думи, изключително много си приличаше на истински компютър. [горе]
² Един израз с универсално значение. Несъмнено, ако някога все пак се пръкнат тия прословути извънземни, със сигурност разговорът ще започне именно така. [горе]
³ Освен когато я купиха и още нямаха понятие дали трябва да слагат вътре гъбичка за миене. [горе]
⁴ Разбира се Бойко прибави времето само за да придаде по-голяма деловитост на думите си. [горе]

върни се | продължи