Чак когато телефонът звънна за четвърти път, Борис успя да се ориентира из бушуващата суматоха и вдигна.
        - Преди изобщо да си почнал да ме баламосваш - начена мигновено някакъв женски глас, - трябва да ти съобщя, че аз знам абсолютно всичко.
        Борис тъкмо щеше да й отговори, когато за най-голямо негово учудване линията щракна безмилостно. Шах и мат в едно изречение¹. На Борис не му остана нищо друго, освен замислено да премигне и да се почеше по темето. За по-смислени действия не му остана време, защото телефонът отново зазвъня.
        - Защо се сърдиш, Иринке? - този път той я изпревари: - Какво като няма да сме заедно?
        - Мислиш, че не ми пука, че можеш да си щуравиш, както си искаш? Не! [леко присторен глас] Не, аз не съм очаквала подобно нещо от теб.
        - Но опитай се да ме разбереш - нямаше как. И ти да беше на моето място, не би постъпила по друг начин.
        - Ето тук ти грешиш, защото за разлика от теб аз поне имам някакво бегло чувство за това, кое е правилно и кое не и никога не бих те предала по този подъл начин.
        - Е, чак пък да съм те предал. Не смяташ ли, че преувеличаваш прекалено много всичко това.
        - Как смееш? Мислех, че държиш на мен.
        - Разбира се, че държа на теб. Просто няма да сме заедно - какво толкова. Ще го преживееш.
        - Само че не само няма да сме заедно, но повече никога няма нито да те погледна, нито да ти проговоря. Даже и на улицата няма да те поздравя, така да знаеш! - тонът й вече премина в открито нападателен.
        - Добре тогава. Щом така искаш - никакъв намек за защитни действия, а само едно отлично престорено равнодушие.
        - Е, не, ти вече прекали - връзката прекъсна с едно бясно прищракване.

        Трудно й беше да повярва, че се бе случило именно така.
        Странно беше, че Ирина се държа толкова сопнато за такава дребна подробност.
        Наистина почти винаги Здравето и Късмета отговаряха на истината, даже веднъж Алена й позна, че я очаква пътуване, но можеше ли един прост хороскоп в сутрешния вестник да познае, че "По всичко личи, че партньорът Ви вече е намерил Ваша заместница. Бъдете пряма - попитайте го за това и той сам ще се разкрие".
        Та тя даже не харесваше "The Gangheads", а сега правеше такива сценки, защото нямаше да може да дойде на концерта.
        Сигурна беше, че това е измислица, но все пак се изкуши да я провери и направи сценката с тряскането на телефона.
        Обаче наистина нямаше как - какво беше виновен той, че брат му беше забравил да купи билет и за нея, а когато Борис отиде на касата, билетите вече бяха свършили.
        Да, мъжете наистина са свине, но защо ли й трябваше да обижда животните - те с нищо не бяха виновни, че този, който вчера вдигаше наздравици за "розата на неговия живот", въпреки че бяха заедно едва от Нова година, днес твърдеше, че ще бъде с друга, само защото е нямало как да го избегне.
        Но в крайна сметка това изобщо не беше пагубно - тя и без това каза, че тази музика й била противна и за нищо на света не би си губила времето да я слуша..
        "Просто няма да сме заедно" - така ли казва той на всяка своя бройка, след като вече е намерил следващата.
        "Въобще, кой ли можеше да разбере жените" - със сигурност не и той.
        Известно време тя си мислеше, че трябва да му се обади отново, но разбра, че Борис не бе нищо повече от поредното провалило се начало и в крайна сметка си купи шоколад.
        0887- 342-853 - това бе номерът й - ако й се обаде-ше, може би щеше да оправи положението, но изведнъж видя, че екранчето на телефона изписваше други цифри - 19:31 и затова тръгна към концерта на световноизвестните "The Gangheads".

        Залата беше наистина претъпкана - хора, дим и снопове разноцветна светлина се бореха за всяка свободна педя от пространството й. А покорителите на всички музикални върхове вече пееха²:

Blue shadows and you dance
so I met my new romance.

        Борис се забавляваше истински, докато слушаше на живо любимата си мелодия, ала изведнъж се сепна, защото почувства опарване по ръката - най-вероятно момичето, което мина покрай него го бе докоснало случайно с цигарата си. Тя се обърна и понечи да се извини. Басът биеше силно.

Un-under-understanding,
do you copy what I'm sending?

        Толкова силно, че момичето трябваше съвсем да се доближи до ухото му, за да може той да има поне бегъл шанс да я чуе. Борис почувства някаква странно завладяваща нежност.

Reflections in the cave -
grab them - press "save".
Disk empty - disk full.
O, life's so bountiful.

        Тя се казваше Нина, много се радваше, че случайността ги бе запознала и имаше всичките им албуми. Той също. И може би именно затова разноцветните светлинки от прожекторите сега се отразяваха някак си по-различно в очите му.

Dark shadows - rhythmic moves.
Morning comes and music grooves.
Un-under-understanding,
all the memories are blending.
Un-under-understanding,
are you keeping what I am sending?

---

¹ Макар и изречението да беше сложно. Това обаче не трябва да заблуждава, защото така или иначе в шаха прости неща няма. [горе]
² своята емблематична песен "Disco full". [горе]

върни се | продължи