Александър Шпатов

проза

Литературен клуб | „Бележки под линия“ | страницата на автора

 

Българи - юнаци, шефе

 

Александър Шпатов

 

…красива си като стадион…

 

        I. Започваме с встъпителната картина.

 

        За описанието ще използваме похватите сравнение и олицетворение. (Струва ми се, че става дума именно за тях, ама знае ли човек - тия литературни сложнотии си имат някакъв собствен живот и бая трудно се поддават на дресировка)

 

        1. Стадионът се късаше по шевовете.
        Може да стане нещо като:
        - „Стадионът все едно се опитваше да си сложи детските панталонки" или
        - „Дано шевовете на стадиона да издържат, че иначе бая подплата щеше да се разхвърчи"
        2. Стадионът вреше и кепеше.
         => Нещо се готви, дето би трябвало да ври 90 минути. Най-вероятно е агнешка главичка. => Ще го кажем така:
        - „Стадионът беше като тенджера с почти готова агнешка главичка"
        3. Нямаше нито едно свободно място.
        => Това са някъде около 42 хил. души, кажи го колкото цялата наша войска. =>
        - „На стадиона все едно бе строена цялата българска армия." (За т'ва не съм сигурен, че ще остане, щото все пак играе националният, а не ЦСКА-то, ама ще видим.)

 

        II. В началото на разказа главно действащо лице ще бъде съдията.

 

        Неговата характеристика ще бъде разкрита чрез пряката реч на другите герои. И така, за съдията разбираме, че:

 

        1. Бидейки фермер, той не води щастлив живот в Белгия.
        (По думите на един човек от сектор „Г", който го оприличава на (цитирам) „егати нещастния белгийски селяндур.“)
        2. Трябва да се консултира с лекар, защото има проблеми със зрението.
        (според един възрастен господин от сектор „В“, който, след като биват отсъдени три поредни несъществуващи засади срещу нашите, почва да го замеря със стотинки и да му крещи да си купел едни очила поне, келеша му с келеш.)
        3. Има проблеми със сексуалната си ориентация в следствие на лошото влияние на роднините му, които по всичко си личи, че са водели един разюздан полов живот.
        (Изводът бива изведен след цялостното разглеждане на коментарите в сектор „Б“ относно отсъдената дузпа в полза на противника.)

 

        По този начин приключваме с характеристиката, а цялата врътка е, че дори успяхме да повишим градуса на напрежението, защото сега всички се чудят какво става в сектор „А" (Т.е. дали има живот на тази далечна планета или няма.)

 

        III. За този въпрос ще използваме най-хубавия похват от всички, а именно - разказа.

 

        Г-н Филипов, директор - отдел „Продажби", без изобщо да се замисля даде 15 лева за място под козирката, защото мачът определено си заслужаваше. Не си бе и помислял да се блъска по другите сектори - тая бясна запалянковщина отдавна не му бе присърце. Сега той просто искаше да си гледа мача и толкоз. Естествено, преди петнадесетина години беше далеч по- запален и почти след всеки двубой се връщаше с пресипнало гърло; в къщи пък постоянно се плетяха шалове, шиеха се знамена и т.н, но това е друга тема. Всъщност, добре че не беше престанал да се интересува от футбол, понеже това му помагаше донякъде и в работата. И до сега включването на тази тема в разговорите си оставаше един от най-добрите начини за подход към клиентите. Ако първо се разговорите нещо за мача на нашите или да речем за Шампионската лига, деловата част после винаги ще мине по-леко.
        Днес обаче му се беше наложило да преговря само с жени1 и тоя номер с футбола изобщо не мина. Най-вероятно заради това му се обърка цялата програма и пристигна на стадиона едва десет минути преди началото на срещата. (А, да - в сектор „А" местата се пазят винаги до последно. ) Да е жив и здрав помощника му Неджов, дето си отдели от времето и му беше намерил билет за такова хубаво място - точно по средата и така, доста на височко.
        Полюпи малко тиквени семки (Още едно предимство: под козирката никой не ти фъска обелки във врата) и скоро се включи на живо в канала от лудницата, понеже (тук вече имаме и коментар пряко в ефир) „22-мата вече излязоха на зеленият килим.“ Изправи се за химна разбира се, но после веднага си седна обратно, наред с всички останали под козирката. В другите сектори такъв произвол не се допусна. Там тепърва щеше да се „вари агнешката главичка", ако използваме един израз, роден във встъпителната картинка.
        Не можем да не отбележим, че г-н Филипов се подразни на няколкото обратни отсъждания в началото, но все пак не им отдаде кой знае какво значение, защото нашите играеха добре. Трите измислени засади обаче съвсем им скапаха ритъма и играта им закуца (метафора ли е това или олицетворение не знам, но че си беше факт, беше си.) След дузпата нещо съвсем му прищрака и от този момент г-н Филипов, директор - отдел „Продажби" съвсем не беше същият кротък зрител.
        И когато краят на полувремето бе даден и играчи и съдии тръгнаха към тунела за съблекалните точно под неговото място, той вече знаеше, че нещо със сигурност щеше да се случи. Отвсякъде наоколо политнаха всевъзможни предмети. Говорим за пликчета със семки, бутилки с вода, заплки, стотинки и какво ли още не, дето можеше да се намери по джобовете. Г-н Филипов, целият почервенял, с раздърпани сако и риза, нямаше нищо под ръка, а съдията всеки момент щеше да се скрие надолу по стълбите.
        Точно тогава напипа телефона си.

 

        Камерите на не една телевизия бяха успели да запечатат ефектното разхвърчаване на стотиците частици. Всичките екстри на един от най-новите и скъпи телефони вече нямаха никакво значение, защото не успяха да му помогнат да се запази цял. И нали ви казвам - всичко стана толкова бързо и внезапно, че даже самият г-н Филипов осъзна какво точно щеше да стане едва когато машинката му бе прелетяла поне половината от близо тридесетметровия си полет. После му причерня пред очите, защото просто си нямаше и представа как щеше да си възстанови телефонния указател с над 300-те имена и връзки, безценни за неговата работа.
        Но все пак наложи се да му „прибелее" обратно - започваше втората част на мача.

 

        На следващия ден първата му работа беше да викне Неджов.
        - Българи-юнаци, шефе - влиза той с бодра стъпка и му подава някакъв лист - Ама как ги обърнахме само.
        - Българи-юнаци наистина - отговаря му с пресипнал глас г-н Филипов и се заглежда в листа с предложенията за телефони, чудейки се откъде помощникът му бе разбрал.

 

 

---

 

1 Че кой друг ще седне да ти се занимава със сериозна работа, когато нашите играят толкова важен мач. [горе]

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 19. януари 2006 г.
Публикация в кн. „Бележки под линия“, Александър Шпатов, С., 2005
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!