Ало, Деси, ти ли си?… Ще познаеш ли кой ти се обажда?… Айде, дай от втория опит… Точно така, аз съм… Не, бе, от България ти звъня. Върнах се… Кога ще си заминавам ли? Няма да заминавам вече. Стига съм им крепил селското стопанство на тия испанци. Да се оправят сами, като толкова много отбират. Пет години се бъхтах, трябва и малко почивка, нали така?... Е, да де и това го има, ама все пак… Иначе, ти как я караш?… Не ти дават виза ли? Остави я тая работа, ами слушай да видиш как съм намислил да те уредя… Ало, слушай сега внимателно, щото е важно…
        Имах аз там значи един приятел от местните, испанец. Оня като разбра, че се стягам да си ходя, идва при мене и ми разправя: така и така, мъж за женене бил станал, пък нали толкова съм му бил разправял какви са момичетата у нас, искал да си вземе една българка. Аз първо си помислих, че се майтапи нещо и (да не остана назад) извадих от запасите предпоследната бутилка сливова и му викам: ето ти я тая твоя българка. Карлос, така се казва пичът, изглежда не схвана, ами си продължи със своето: сериозно я мислел той тая работа и страшно щял да ми бъде благодарен, ако съм му бил помогнел. Добре де, ела с мене в Ловеч, викам му, и за нула време си готов. А оня взе, че наистина се нави и ето - сега е тука до телефона и нещо се хили, щото ракията за добре дошъл, дето баща ми го черпи, вече почна да го хваща. (Иначе е много точно момчето.)
        Та за т'ва ми е мисълта. Забрави ги ти тия работни визи, ами дай да се срещнеш с Карлос и всичко ще си дойде на мястото… Абе, няма време да си мислиш, щото току-виж някоя те изпреварила. Да знаеш, че първо на тебе ти звъннах, ама той ако почне да ми дава зор, може и с някоя друга да го свържа. Така че давай малко по-смело. Какво ще кажеш утре да ви запозная, а?... Добре, радвам се, че се съгласи. Тогава до утре в седем… Как къде да се видим - в нашето кафене, разбира се.

        Ако трябва да бъдем съвсем точни, даже и самата Деси се учуди колко бързо се нави на предложението на Калоян. Подобна възможност обаче по никакъв повод не трябваше да се пропуска. Пък и в крайна сметка, какво толкова - никой с нищо не я задължаваше. Щяха само да се запознаят, нали така?
        Добре, ами ако той не я хареса? Ужас! (Поглед в огледалото). Трябваше бая да се постегне за срещата. (Поглед в списанието на масата. Нулева прилика.) Можеше да вземе от ония пари, дето ги беше отделила за разходите по заминаването в чужбина - безспорно една добра инвестиционна политика. (Поглед към някаква листовка от пощата. "Развитие на малкия и среден бизнес в България"). В крайна сметка целта си оставаше същата, само подходът беше по-изгоден.
        Разбира се, знаеше кой беше най-добрият салон за красота в града и отиде точно там (поглед към цените. За тия пари що време беше работила в онова кафе). След солариума отиде и си купи и онзи парфюм, дето преди година го беше пробвала и от тогава все я глождеше, че не може да си го позволи. А ухаеше наистина неустоимо. Поне за дрехите нямаше защо да се притеснява - и от приятелките си можеше да вземе нещо. Ама как се зарадваха, като разбраха за какво толкова се готвеше. И последно - майка й я целуна за късмет и й даде онова ослепително колие от бяло злато. (Пак поглед в огледалото. Доволна усмивка.)
        Нарочно обаче закъсня с няколко минути за срещата. Добър начин човек да прикрие вълнението си.
        - Радвам се, че те виждам - усмихна й се Калоян. - Тъкмо щях да ти звъня да те питам защо не идваш.
        - А аз пък да те питам, защо тоя твой испанец не е с тебе.
        Напълно вярно наблюдение. Калоян стоеше сам на една маса за двама, а от Карлос нямаше и следа.
        - Не е вярно, тука е.
        Деси се огледа, но само за да се почувства още по-неловко и объркано.
        - Ето го - и Калоян посочи самия себе си. - Ето го "тоя твой испанец".
        Деси се усмихна и май схвана какво искаше да й каже.
        - Все така хубава искам да те виждам¹. - рече нак-рая той.

---

¹ Само че не стана точно така.
На сватбата им тя беше още по-красива. [горе]

върни се | продължи