Главният износ на България
отдавна не е розовото масло.

        Облачен пушек се издигаше откъм Витоша, сякаш планината все още изливаше яда си от факта, че спринцовката на телевизионната кула безвъзвратно е опорочила девственото й очертание и сега напук нацупено се криеше от хорските очи. Долу в полето не се бе намерило кой да отмени брадясалата си заповед и батальонът от груби бетонни форми на жилищните мастодонти¹ все още стоеше в поза "мирно". Точно сега обаче, всичко това едва ли занимаваше Валката, чиято приятелка преди два часа му бе заявила, че много съжалявала за тях двамата, но всичко било вече уредено и до месец щяла да замине за Лос Анджелис (а после го целуна и се усмихна).
        Малко след това те се разделиха (правейки първото си упражнение за след месец) и Валката се прибра вкъщи. Изобщо не го свърташе у тях, така че той излезе, купи си фъстъци и пакет с вафли и седна на едновремешните пейки в градинката пред блока. Неговата пейка геройски бе удържала цели три от петте си дървени пречки, но даже това щастливо обстоятелство, примесено с вкуса на любимите му вафли, не успя да го разведри. За Бога, кой дявол я накара? Ще се разделим и тя ще се превърне в поредния турист. Емигрант? Е, това се подразбира, но тук става дума и за туризъм. Ще си идва по празниците, ще ходи по ресторанти, ще си поръчва купища шопска салата и кюфтета и всички много ще се радват да я видят. И той ще бъде същият - ще се срещнат и той ще повярва на бръщолевенията й, че за нея тук било прекрасно, а после тя ще му показва снимки от Щатите с новия си дигитален апарат.
        Нашият познайник съзна, че бъдещето причернява все повече и за да се разведри, се загледа в едно хлапе, което се мешаше с катерушките на градинката. "Ама пък ние, ако ги хванем, ще ги скъсаме на футбол. Желязна школа сме."- искрено се разсмя на умозаключението си Валката и захрупа нова вафла. Сега пък детенцето тръгна да бие шутове към пързалката. Първите пет "дузпи" бяха безпощадни към невинната пързалка и я поразиха със завидна точност. Шестата обаче се оказа злополучна, защото топката уцели парапета, отхвръкна настрани, а на всичко отгоре, цопна право върху пликчето с фъстъци, катурна го и то се разпиля по грубия асфалт.
        Хлапето се стресна доста и най-вероятно именно заради това се сети, че вместо да побегне с топката, по-добре би било, ако се извини.
        - Ъ-ъ извинете, такова, ъ-ъ за фъстъчките - сведе поглед момченцето, все едно току-що беше прекършило фикуса на леля си по време на втората част от мача с първия си братовчед.
        - Няма нищо. - на Валката хлапето му допадна и реши да завърже разговор. - Те и без това бяха развалени. Само не разбрах, как така стана, че ги уцели. Много хубав шут имаш.
        - Ми, аз всеки ден тренирам - гордо обяви бъдещия Балъков и в очите му блесна детското неспирно желание за игра. - Искаш ли да си подаваме?
        - А, не. Сега не мога. По-добре си викни някое приятелче.
        - Няма кого да викна.
        - Как така няма кого да викнеш. Ние едно време със смени играехме, щото нямаше място за всички. То бива ли да не играете футбол?
        - Ама ние с Тони играехме, ама той взе, че замина на гости на баща си в Испания, та затова сега само тренирам.
        - А с другите деца? Те не са ли ти приятелчета?
        - Уф, нали ти казах, че няма други - хлапето хвърли укоряващ поглед на невнимателния си събеседник - В съседния блок живее Тони, в моя, разбира се, съм аз, а в ей онзи там е Деси, само че тя е момиче и е нещо шантава, та не ще да ритаме.
        Причината за това ще остане по-незнайна и от Незнайния воин, но именно в този момент Валката бе разтресен от мисълта, че дори само парите за билета до LA бяха съвършено достатъчни за вдигането на една истинска сватба с истински щастлив край.

        В днешно време изнасяме най-вече яйцеклетки.

---

¹ Между другото, като малък смятах, че динозаврите са били големи именно колкото мастодонтското туловище на отсрещния блок. [горе]

върни се | продължи