Welche Hauptstadt des Europas ist an einer Kirche benannt?
a\ Budapest b\ Rome c\ Sofia d\ Amsterdam
Въпрос от "Стани Богат" по RTL

        Въпреки напредващия неделен час, Кольо невъзмутимо си доспиваше. Разбира се, имаше достатъчно добро извинение, защото през последните два дена той бе изпитал насладата да запознае Джордан, своя приятел от чата, с традицията на българското гостоприемство.
        В петък нашенецът му поднесе впечатляващия букет от софийски забележителности начело със златната роза¹ на "Св. Ал. Невски". Безспорно величието й задоволява прищевките на всички посетители и Джордан, с когото Кольо се бе запознал преди около година, не беше изключение. Това ясно личеше по неговия леко объркан и същевременно изпълнен с искрено възхищение поглед, който обгръщаше любопитно блестящите куполи, проследяваше изящните извивки на величествената сграда и отново се връщаше към искрящите от светлина златни кубета. Влязоха вътре и потънаха в света на православието. Кольо нескопосано се прекръсти, а Джордан стори това още по-несръчно. Запалиха по една свещ, разгледаха иконописите, огледаха купола отвътре и постояха пред олтара (американецът тръгна да влиза навътре, но Кольо рязко го спря).
        Следващата им спирка вече ги чакаше. На пазара за "сувенири и антики"(т.е. живата рана на площада) те бяха посрещнати от десетки усмихнати продавачи, стотици джунджурии и хиляди боклуци. Измежду тях имаше стари римски, турски и български монети, матрьошки, плетени чорапи, статуи на Ленин, акордеони, фашистки часовници и бинокли, фотоапарати, саби, медали от лекоатлетически състезания, ордени за храброст, пушки, самовари, рой сертификати и причудливи значки.
        - Остави тия боклуци, Джордан - каза му Кольо, за да го предпази от покупката на някоя завладяваща безсмислица. - Виж, ако искаш, разгледай онези икони.²
        При тях те останаха доста дълго и накрая гостът на скъпото ни отечество си тръгна от сергията с една "сейнт Джордж айкън". "Дъ викторибрингър", не забрави да добави любезният капацитет от другата страна на раздрънканата сгъваема масичка, докато нашите познайници вече пресичаха площада, за да се спрат до Паметника на незнайния воин.
        После продължиха към "Света София", но всъщност има ли изобщо смисъл да ви казвам това? Всеки, който поне веднъж е развеждал някого (или пък е бил развеждан) из столицата, знае безпогрешно точно от къде минава всяка подобна разходка - през Руската църква, покрай ротондата при Президентството... и така нататък чак до Боянската крепост или пък Драгалевския манастир.
        На следващия ден, както Кольо предварително си бе намислил, американецът успя да се запознае и с "красотите на нашата природа"³. С други думи, те бяха ходили до Рилския манастир, а после посетиха и Рупите (както и безспорно най-добрата кебапчийница в областта). Прибраха се късно вечерта и Кольо се просна почти веднага върху леглото. Да заспи скоро не успя - мъчеше го странното поведение на госта. Кольо толкова се стараеше да му обясни всичко, а пък той или блуждаеше някъде из дебрите на обичайния балкански културен шок, или пък само сбръчкваше вежди и ще рече: "OK. I see". Повече ракия - само това би могло да оправи нещата. Направил този съдбоносен извод, Кольо бързо се унесе и задряма.

*
* * *
*

        Джордан, обаче, явно не прояви никакво разбиране към изморения си домакин и ето: в неделното утро той настоятелно го ръчкаше в опит да го пробуди.
        - Хайде, вече трябва да ставаш, че закъсняваме. Десет и половина минава.
        Безмълвен звук от отварянето на гуреливи клепачи даде първични знаци на събуждане.
        - И според теб това е някакъв сериозен проблем, така ли?
        - Естествено. Не искам заради мен ти да пропуснеш неделната служба.
        Последва мълчание. Кольо се чудеше дали въобще го разбира тоя английски.
        - Спокойно и аз ще дойда с теб - повтори чужденецът. - Ти добре ме подготви с твоята обиколка из всички онези църкви, ротонди и манастири.

        Този път Кольо го разбираше и май разбра. Даже се сети и за отговора на онзи глупав въпрос по телевизията за това коя столица била кръстена на името на църква.
        - На черква няма да можем да отидем - усмихна се той с подчертан упрек към себе си, - защото съм намислил да отпрашим към Троянския манастир. Така де, заради сливовата...

---

¹ Естествено, когато се говори за гостоприемството ни, обичайните красиви думички са задължителни. [горе]
² Как стана така, че Джордан цепеше идеалка българския, още не може да ми стане ясно. [горе]
³ Нали ви казвам - цаката е в добре заучените изрази. [горе]

върни се | продължи