Северняк Бряг (псевдоним на Андриан Захариев) е роден на 15.06.1984 г. в Тутракан. Първите осемнайсет години от живота си живее в Русе, където завършва и средното си образование в едно от най-старите училища на България, обявено за паметник на културата с историческо значение – СОУ “Христо Ботев”. Сред учителския състав на училището през годините са Стоян Михайловски (“Върви народе възродени”) и Цветан Радославов, (който написва текста на песента “Горда Стара планина”, станала по-късно национален химн на България – “Мила Родино”). Възпитаници на същото училище са светилата в българската наука – акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев-историк и проф. Димитър Баларев-химик, а също и творци със съществен принос в българската национална култура, сред които присъстват имената на Йордан Йовков, Боян Пенев и Сава Огнянов (чието име носи днес Русенският драматичен театър).
       Северняк Бряг прави първите си литературни опити през 1996 г., а по-късно под зоркия поглед на учителя си по български език и литература – Иво Братанов, окончателно избира пътя на литературата, дълбоко повлиян от личността и харизмата на Братанов. Следва и първа публикация в ученическо литературно издание, издавано от друго русенско училище – Английската гимназия “Гео Милев”.
       По онова време Дунав, със своето очарование и мистика, е най-големият естетически колос, с който се среща младият автор. Сред дългите разходки по кея и съзерцаването на красивите залези по реката, на бял свят идват и едни от първите стихове на тогавашния дванайсетгодишен Андриан Захариев. Именно тези моменти от детството предопределят и раждането на литературния псевдоним Северняк Бряг.
       През 2005 г. е сред отличените автори на двадесет и втория национален младежки конкурс за поезия на името на Веселин Ханчев, Стара Загора. Жури тогава са Бойко Ламбовски, Кристин Димитрова и Дана Белева. На същия конкурс Северняк Бряг се запознава с Момчил Цонев, Георги Савчев, Мария Македонска, Камелия Спасова, Петър Чухов и Иван Христов. Запленен от този творчески кръг и до днес, той твърди, че това общество е една от най-отворените и чисти форми на духовност, с които се е срещал.
       Най-близка до себе си чувства поезията на Пол Целан, Салваторе Куазимодо, Одисеас Елитис, Иван Лалич, Т.С. Елиът, Васко Попа, Дилън Томас, Йосиф Бродски.
       В момента следва Българска филология във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий”.