присъдата бе извършена от присадените ръце
откъснати от разума и окачени към тези човешки машини
прекъснали смъртта си да се върнат
на хирургическата маса лежеше поетичен абзац
от стихосбирката на поколения без личности
разрязаха го за да прочетат причината
за бързото изчезване на просветените
и за деца родени за да страдат като възрастни
те дълго ровиха по празната й същност
изваждаха остатъци от сбръчкани възможности
парчета на талант и лекомисленото нерешение с което
благословеният бе пропилял таланта си

хирургът-месар редактор критик или благороден еснаф
нанесе грозните шефове по културата със усмивка
задоволи го сегашната нова форма на духовното тяло
със зашити към него ръце и крака и очи
а в ушите загнездиха злобния смях на миловидните
да не би случайно да може да се чуе вятърът
когато лете слиза към листата и ги гали
или щурец да проговори с по-близък език и да каже
защо песента му е джазова яхта на сушата
защо са платната й гордо изпънати сред лавината
неспособна в нихилистичната си гръд да извика:
„Нора Джоунс, Нора Джоунс е вече звезда!”
и защо защо е въпрос който винаги стои не на място

искам да призова големите титани на мисълта и словото
да не излизат от своите малки квартири
нека останат в топлината на зимната стая до своя прозорец
да запазят тайната на просвещението за един
по-мъдър и пораснал свят
в който книгите ще са валутата с която да си купим свобода:
свободата да мислим
свободата да говорим
свободата да мълчим
без да ни се налага да ставаме вечни и велики за това
защото колкото по-голям е шумът около теб в настоящето
толкова по-голяма ще ти се струва тишината след време
човек не е устроен да е бог
нито богът ни може да бъде човек и точно такава е разликата
между нас еднаквите индивидуалисти
и тях: уеднаквените индивидуалности

но ги разбирам понеже е ужасно трудно в този модерен
и бързоразвиващ се свят да останеш просто човек