СТЪПИСВАНЕ

Бяхме много в някаква стая
           и по спрялата тишина
изплющя - каруцарски, пиянската -
           смях на жена.
Потрепераха влажните ноздри
и по гладките ни гърбове
лисна болка от бича и остра
тръпка от бъдните часове.

Изруга ни тя и отново замахва:
- Дииийй!!! -
          божичко, трябваше да препуснем, а то
бяхме застинали като първите юноши на Ахматова -
плахи, пламенни, малко разкаяни,
без да има защо.
          За последен,
          за първи
          път -
като изваяни, почти съвършени,
          спънати,
ако трябва - готови на смърт.
Друга кръв обикаляше нашите вени
за последен и първи път.
           А по другите ни лица боите се сменяха
           и сменихме лицата си с нерешителен жест.
Ние ли бяхме това - избледняващи и уморени
да бъдем мъже.
И стояхме така - покорни, мълчаливи,
вбили копита в необузданата твърд.
Тая вечер ще бъдем такива.
За последен и първи път.