ПРЕНАСЯНЕ

Зимно утро е, хората днес се пренасят,
камионът ги чака, шофьорът спокойно ругае
и товарят живота, диван, разтегателна маса,
а квартирата нова на другия край на града е.

Тук живяха шестнайсет години и четири месеца
с ореховата спалня, с креватчетата на децата,
гардероба трикрилен едвам го изнесоха,
там дано по-висока бъде вратата.

Те са тихи в снега, а въжето се плъзга, усуква се,
после качват бюрото, хладилника, двата бюфета,
абажура, гоблен, тенекии със два сухи фикуса
и любов, намотана на стегнати сини кълбета.

Най-подир и последното е натоварено -
две кутии със снимки и мидички скъпи
и лепения два пъти чайник от сватбата,
и килима наследствен, разяден от стъпки.

Тъй. . .  Шофьорът подръпва на якето ципа,
а децата с транзистора чакат на ъгъла
и жената отупва ръце и изхлипва
и се качва с мъжа си отгоре, и тръгват.