НА ГРАНИЦАТА

Отведоха псето. Тревогата свърши.
Викът е притиснат под мръсния сняг.
И ето го - кървав, окалян и мършав -
шестнайсетгодишния враг.

Така ли ще свърши - за трети път бяга,
нестигнал доникъде. Всичко дотук:
изтъркани кларкове, нова винтяга
и пръсти, несвити докрая в юмрук,

четирисет лева, задигнати ловко,
бележник, флумастер, стрела през сърце,
пакетче цигари, германски часовник,
запалка и кръгло пъпчиво лице.

А ти в огледалото виждаш сред кишата
как бавно полепват снежинки живот.
И дявол го знае къде би отишъл.
И господ го знае - защо.

Момче, ей, момченце. . . А той се е проснал
прострелян. И ти, угнетен,
се взираш безсмислено във албатроса му
и все пак се молиш да бъде спасен.