Георги Рупчев

Нощ в ми


 
Аромат на жасмин и сандал -
хайде малко домашна екзотика,
щом назрява пореден скандал
между теб и животеца.

(Под шотландската вълна, отдолу,
ти си гол, примитивен, невеж,
и ти идва да станеш от стола,
да запалиш цигара и свещ.)

Припращява полека свещта,
по домашному сенките шетат из стаята,
ти се ровиш из стари неща,
я били, я така и нестанали.

Разни дипломи, снимки, писма и паспорт,
ми минорни овали валят... И се сещаш
за оная, която през твоя живот
си премина - така и недосрещната.

Скъпи мой Менделсон, ти си ми като брат,
може би по-добре си я спомняш?
Или е проникнала в целия свят
ми минорна мегаентропия?

И лежиш в отлежалите тежки води,
ми минорен, разкиснат, без сили,
и не знаеш билото преди
бе ли всъщност или сега го измисли.

Разточителна нощ в ми минор...
Слушаш музика, мрат часове неброени
и кого баламосваш с вселенски простор,
щом и сенките даже са тленни?

Никое време е, никое, никое, никое...
Падат минутите покрай теб - по очи.
Ти се тъпчеш с успокоителни
и мълчиш.
 
 
 
 

Георги Рупчев | Литературен клуб