На Деян
 

Да се спуснеш на тъмното дъно,
изковано от каменна памет,
там, където преплитат се сънно
котви в свойте следи и припламват,

там, където извиват се сини
или тъмнозелени телата.
Онемели, но живи и силни,
те все търсят потънало злато.

Колко века будува водата,
преминава над пясъка, носи
пясък и заличава гнездата
на металните твои въпроси?

Анонимна вода, натъжила
и най-дръзките ти капитани.
Долу, в нея е златната жила,
а по дъното - само останки.

Там - сред пясъчните катакомби -
не ти трябват ни ром, ни сухари.
Само смелост ти трябва да помниш,
че под всяко море спи Сахара.
 
 
 
 
 

Георги Рупчев | Литературен клуб