БОЛНИЧНА ГРАДИНА

Георги Рупчев

Мъглата грохна като мост между небето и земята,
а ти стоя на перилата -
                       навярно тъй стоят на пост.

Животът мина там и спря, когато облаците спряха тихо
и сините дървета се стопиха
                       и алената им кора.

И падането те зашемети, отслабна болката тогава
и ти се стори, че оставаш
                       единствено устойчив ти.

А беше болен... И вървя в горчивите алеи на страха си
и пулсът как отеква късо
                       сред тях долавяше едва.

върни се | съдържание | продължи