Съботата цял следобед отлита с криле от прани дрехи край колибите.
Камъните лежат като копачи в обедна почивка,
а гнездата са костенурки по обезлистените клони.

Небето натежава повече от непролята сълза,
птицата се рейва като мисъл.

И с високосни думи търся пак България.