Това се случи на 6-ти тази година

Росица Пиронска

Обърнах тавата с олиото върху печката
ей-така не знам точно как
съм я закачила за дръжката
и майка ми естествено се разпищя.
Че съм виновна, виновна съм
никога не виждам какво има върху
печката, нито около нея
сега това олио ще мирише цяла вечер,
а тя ще пищи цяла нощ.
Това че съм виновна едва ли ще е
от полза.
Утре ще ме гледа с болни очи
гласните й струни ще са скъсани
баща ми ще е объркан,
ами сега на чия страна - никога не уцелва,
другите ще ми се мусят,
а аз ще недоумявам защо да е такава цената
за написването на нещо
след мъчително дълго прекъсване

Че съм виновна, виновна съм
но тях ги боли повече,
че никога не съм тука
и не виждам жизненоважните
неща във живота.
А тавата с олиото върху печката си е
жизненоважно нещо в шест вечерта
пак ще ядем бъркани яйца
със сирене

„Сега ти ще пържиш рибата.“
„???“
„Днес е 6-ти. Поне едно да свършиш. Не си тук.
Цял ден се въртиш и нищо се не види.“
„Като при писането.“
„Какво си мърмориш?“
„Че трябва да внимавам с олиото.“