Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

***

 

Росица Пиронска

 

 

Тъй както си седя под ореха
пада вечерта направо мръква

 

и ето какво се случва:

 

гладно теле мучи
в съседния двор
деца се бият на улицата
бавно минава каруца
мирисът на прясно сено
напомня
сух клон се откъсва от ореха
и пада
някой пикае до обора
мръква още повече

 

светват лампите
в къщата се карат
че телефона няма сигнал
и се карат така сякаш от този
сигнал зависи глобалния мир
една светулка минава
трябва да са повече жътва е

 

хайде
откога се е свършило
децата отдавна се пръснаха
сухият клон изгоря
даже и пепелта му изстина
телето се набоза и заспа
и мъжът отдавна замина с
друга жена
хайде
утре и жътвата ще свърши

 

„ако хвана пчеличка
ще имам месец
а ако хвана светулка
нищо няма да имам“
само ще загася лампите

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 31. януари 2005 г.
©1998-2020 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!