Росица Пиронска

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

***

 

 

Росица Пиронска

 

     

    ако нощта е мастиленочерна ще ми я
    подариш ли
    ами златната рибка имаш право
    на един подарък
    когато си на девет златната рибка
    няма значение
    на девет всички рибки са златни
    сама ще си хвана една още
    тази нощ
    добре ще те чакам долу при върбите
    тях вчера ги отсякоха
    е, и! долу при върбите си е долу
    при върбите
    нима мислиш че ще е същото
    свиквай
    не искам да свиквам дните ми
    вече са само едно свиквай не се търпи
    а аз как търпя все да си на девет
    злорадстваш ли не е същото
    всяка прибавена година е въдица
    чувал ли си за бах
    чел съм го
    и ако погълнеш твърде много въдици
    биваш уловен от една представа,
    от която не можеш вече да се отскубнеш

    знаеш ли как продължава
    как умират децата
    стига
    няма да я хванеш
    рибката ли в една мастиленочерна нощ
    вярваш ли си добре долу при върбите
    вече не искам
    кой сега е на девет
    аха, не искаш да си там когато я хвана
    така винаги ще можеш да казваш
    че си измислям
    нищо няма да хванеш
    и защо
    защото няма да ти подаря нощта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. януари 2011 г.
©1998-2020 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]