Росица Пиронска

поезия, проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Лешници и ябълки

 

Росица Пиронска

 

         Бог сигурно се е разсърдил, че в един кратък разказ казах, че няма нищо в повторението. Историята с петте лешника от Heartland се повтори с три ябълки. Миналата пролет зарових три семки от "Златна превъзходна" в една малка саксия. Обичам да екпериментирам. Нищо нямаше да излезе. Ябълки в саксия. Даже мислех, че някой по не- внимание ще изхвърли пръстта. "Я си виж ябълките!", каза майка ми един ден. Бях ги забравила, а те през това време поникнали. Пускаха вече трети листа. Всеки следващ ден чаках да изсъхнат, да не поемат нагоре. Те обаче растяха и в саксията започна да им става тясно. Намерих им удобно място в градината между крушата и астмата и ги пресадих във формата на равнобедрен триъгълник. Една от тях не се прихвана, другите две до ноември станаха около 15 сантиметра високи. През зимата ги покрих със саксии и парцали. Отвих ги чак през април. Чудех как не са се запарили макар вече да не ме интересуваха много много. Нали опитът успя. Поникнаха в саксията, оцеляха при минус двадесет градуса. Кога ще даде това ябълки. Ще ги зарежа. Докато махах тревичките около тях, нещо все ме възпираше да не отскубна една малко по-различна тревичка. След три седмици пренесох корен от бабините червени рози до тях. "Ехее, колко листа са пуснали." И изтръпнах. Тревичката станала ябълка. Точно на мястото на онази дето не се прихвана. С две още не добре оформени листенца, връх на триъгълника. Никой от къщата не си призна да е хвърлял там семка. Даже ме изгледаха доста подозрително.
         Когато счупих единия от петте лешника, нещо изхвърли камъка от ръката ми… Бръкнах в джоба си, лешниците бяха пет.

 

Електронна публикация на 19. януари 2007 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!