ИЗ „КОРЕНЧЕ БЕГОНИЯ“

Росица Пиронска

Begonia semperflores

тази седмица се очаква Големият Солен.
водите ще изчезнат, но ако искате да запазите бегониите си имаме съвет и за това, око ни питате, а вие ни питате. в този случай се изисква да поизоставите принципа на удоволствието и да се спогодите със себе си. добре е да прикътате всичко що имате: дървени корита, салове, защото не се знае кога Големият Солен ще пусне водите. О, той ще ги пусне, вярвайте ни. все пак, някога имахте совалки. Потърсете ги. Засега няма лоши новини за Там. но за бегониите…

и така. В най-ниската част на свирепия наклон на планетата Хирон има планини. ще се качите някъде по средата и ще погледнете косо встрани ще слезнете по лъча оттам по камъните глиноити но те са ви домашни любимци, така че… когато си помислите в ниското сме, обърнете се. останалото трябва да е горе; тогава ще знаете че се намирате откъм страната свод на отправната точка, зенит, сведена до нула и оттам тръгнете: на изток 7 градуса по ордината под прав ъгъл при косинус 9 от вътрешната страна на дъгата отбройте стъпки и погледнете слънцето, ако го има, ако го няма там сте и ще направите следното ще изчакате да се появи и ако е прекалено голямо ще чакате и чакате отново и отново
при твърде смалено слънце не бързайте, докато изчезне или поне докато едното ви рамо не стане равно на другия му край тогава

в точката на перпендикуляра на общия център на тежестта ви, вашата и неговата, ще намерите малко бяло камъче наведете се. вземете го. ако успеете да го вдигнете ще ви се стори че не виждате нищо. нищо. това ще е само илюзия но дори и да е снижете се още и още докато усетите, което не виждате,

тогава отделете спокойно от невидяното една кафяна лъжичка, другото покрийте сложете отделеното в една кафяна чашка или в пакетче от захар, както искате, но
го вземете със себе си, разпределете го на бегониите си където и да са: в къщи, в службата, на улицата, стига бегониите да са ваши
като завали леко свистене ще ви излъже, че невидимото си е отишло, това ще е само слух, бегониите ще са си вашите, такива каквито са били, ако са били

ако вярвате че Големият Солен се очаква тази седмица и ако все пак ни питате за бегониите

По сенките на никога

"През цялото лято къщата и двора бяха скрити от пътя от гъстите и зелени орехи. През цялото лято той не можа да я зърне нито веднъж. Нямаше как да забележи първите сенки на болестта по лицето й…
Напоследък най-ниските клони на ореха срещу прозореца започнаха да се багрят и да оредяват… Беше есен.. Той никога нямаше да узнае за болестта й, споходила я това лято…"

Онази част от пътя под тополите отляво… гледам обърната назад колата, която спира в сянката и оставя вътре лампите да светят. Полунощ е. Самотен пътник. Познавам го. Познавала съм го. Някога. Може би. В тази част от пътя това вече се е случвало. Тополите. Бялата луна. Поостарели вече. Тогава. Един мотоциклетист е спрял по обед. Под тополите. Самотен пътник. И някаква жена. Не я познавам. Жълти листа наоколо. Миг по-късно в ортогоналната проекция на ирисите нищо друго, освен наивен срам от внезапно появилата се оранжева точка на пресичане. Волфрамова дъга… После заминал на война. И никога вече…
В онази част от пътя тополите никога не спят. Не се срамуват. Губят се и се явяват в лекото бръмчене на моторите, винаги когато минавам оттам.
Зная, че в тази част от пътя никога не е имало никой, никога не е имало никаква сянка…