***

Росица Пиронска

на Й. Е.

и тези голи клони от предградията
като в буколика тихо е
земята под краката ми е бяла захар, кокаин
някъде горе трябва да е пътеката за връщане
уви, не бих могла дълго да се взирам
пусто е

после следобедът
кучешкият следобед на ноемврийската зима
разпилените житни класове на прага
когато си нахлузваш обувките и изтичваш
за фиде и черен пипер наблизо е
на връщане
само издръжливи селянки въртящи се из кошарите
и усмивката им която единствена прави знак за присъствие