***

Росица Пиронска

на К. В.

помниш ли какво си говорехме
на брега на Свети Константин и Елена
вземи го в каквото искаш време
в каквото искаш измерение
например във времето на едно
не те обичам вече не те обичам
прости ми че те заяждам
помниш ли
откъм морето задуха вятър и ставаше
все по-силен и по-силен
така че малките декоративни палми
заплашваха да се прекършат
не те обичам
пак ли не ме слушаш
добре тогава с друго ще те занимая
ето
едно дете днес ми каза
хайде да пием чай от небето
не те обичам
и това ли не ти харесва
спряхме се на зелен чай от небето
зелен като палмите
не те обичам вече
не ме гледай така
прекършиха ли се казваш
казвах ли ти аз
вятърът ставаше все по-силен и по-силен
но ти не спря да отричаш
помниш ли

времето ни изтича