Росица Пиронска
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
ТРИ ХАЙБУНА
*****
детски смях извисяващ се към небето
„Аз ходя по вълни“, вика то, тичайки по просната на двора вълна.
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
През целия сватбен ден булката жуми с огледало в ръце.
шарена маска мами смъртта
ЧЕРВЕНАТА КОБИЛА
„и се катерехме по дърветата, за да скочим на гърба й, иначе хапеше, голяма кобила беше, а като слизахме, кротуваше. ехеее, какви бяхме някога.”
чие е това момиче дето по връа тичаше алено дънце въртеше
„а сега само пушат пушат нещо дето го гледат в градините си и сляпо на бой налитат.”
марихуана оръжие в ръцета на ревността
Електронна публикация на 05. февруари 2009 г. ©1998-2020 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!