^*това е картина прихваната от депресия придобита от живопис, както се оплака авторката галина димова

         тя се семееше както дете се смее не са гъби а цветя каза преди тръгване не успях да й махна видях я че отпусна ръката си разочарована и… да взема цветята й за гъби как се смееше само
         картините й стояха така веществени върху матовото стъкло на малката масичка в хола нямаше как да не ги докоснеш пипнеш риби и октоподи но защо да са риби и октоподи протестът й беше като смеха й това е стекла се и застинала в произволни форми вода акрил
         поне да й бях махнала да се сближим толкова в последния момент че за сбогуване да не остане време столичните автобуси не хаят за сбогуванията
         гледах ги нея и фабиан цялото черно на вечерта имам предвид очите им косите им дрехите с какво го дразнех едва ли някога ще разбера но тръгнех ли към него спираше да се смее и нервно започваше да се върти тази вечер ще танцуваме в плейс чух се да казвам аз и докато се поправя едно рязко метално ззззззз пресече слуха ми издигна се сякаш за да намери опорни точки и се събра някъде встрани леко над нас блейззз гласът му покри моя глас така че и звук не остана оттук до бялочерното стичане на водата оставаха само няколко махвания