Час на изпращане 23:23:23

Росица Пиронска

нямам родина не зная какво е това
може би е да можеш да идеш до магазина
до аптеката да се усмихнеш на посърнали лица
да ти отвърнат смирено човек носи смърт
в себе си
да им дадеш кураж който ти самият нямаш
още едно стихотворение
трудно се умира каза ми един познат
на химиотерапия
срамуваше се от голата си глава
от подутите си очи
дълго стихотворение
сама китара издаваща лирични звуци
страшни лирични звуци
в запустяло кино
море дълбаещо пясъка под краката ти
яма от която не искаш да излезеш
разчитайки на водата да те издигне
ефирни диамантени нишки обещаващи живота
някъде там
безкрайно стихотворение

 

без родина