Стоил Рошкев
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Поразкършил устните си в разговор, умореният отпи от водата и стана още по-смел. Очите му се вдигнаха над нощната лампа, целите в смях пред любимата. Тогава по телевизията небостъргачите спряха. Тя го погледна с гравитация, с побиване на тръпки.
Електронна публикация на 04. юли 2004 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!