Вярата

Роман Кисьов

На планината казваш да се вдигне
и да слезе във морето
И слиза и потъва планината -
суровата и стръмна планина
на отчаянието и страха
потъва
                          във водите на душата

Заповядваш на дъжда да спре
Дъждът охотно ти се покорява
И спира в миг този страшен и съдбовен
дъжд от огнени изгарящи стрели
И след бурята от чувства грейва ярко
божествена дъга
                          във небето на душата

Казваш на камилата да мине
през иглено ухо
И минава тя - камилата на навика
преминала пустиня от безлични дни
минава тя през тясната врата
към лековити приказни цветя
                          във вечната градина на душата

Обръщаш се към себе си тогава:
Тръгни - ходи по водата!
И вече стъпваш по вълните
на житейското безмилостно море
и преминаваш ти над бездната от време
следвайки Гласа на Светлината
                          във тишината на душата

О ние сме само едни
възрастни деца
в скута на своя Небесен Баща
който дарява само на най-верните
на най-смелите и послушни Свои чеда -
Чудеса