ЗАБРАВЕНО МОРЕ
"Помнете, че морето съществува" - Павел Матев
Черни облаци. Небето не мечтае.
Пилее се забравено от нас море,
под пясъчните замъци на плажа,
заровихме щастливи светове.Ти хващаше вълни с рибарска мрежа,
опитомяваше сълзи и чевства,
от тишината музика плетеше,
от музиката пясъчно изкуство.Дъждът разпилява семена на признание
по есенната плажна риза,
отнесе ме салът на боси амбиции,
а тебе на чувствата бризът.Сега звездите южни чезнат,
под тях за щастие мечтахме,
а бяхме близо до морето,
почти до щастието бяхме.