|
|
Огнище
Догаряше огнището - забави
танцуващите сенки в полумрака.
И силуети, в стаята забравени,
нашепваха потайно в тишината.
И сливаха се сенките, потънали
във своя танц от огнени езици,
във ритъма на спомени обгърнати,
превръщаха се в парещи зеници.
Потъваха във тях прашинки бели,
превръщаха се в пепел посребрена,
като въздишки от жарава долетели,
се сплитаха във паяжина бледа.
Огнището угасна и остави
застиналите сенки по стената.
А зад прозореца, в нощта забравена,
учудено ги гледаше луната.
|
|