Пепа Николова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Облак

 

 

Докоснах се до облака -
случайно - както си летях -
потънах в него, неоголила
потъналия във блаженство свят.

 

А облака - разбуден и нещастен,
разплака се и се стопи -
остави ме измокрена... но бляскава
в света блажен - на моите мечти.

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!