|
|
Морето
Морето ме привика с бяла пяна
и ме посипа със сълзи -
от любов безкрайна, но неизживяна,
разтопена във копнежи и мечти.
Морето ме прегърна с хладината
на трепети, притихнали в нощта,
загубени в звука на тишината,
разлели се в сълзите на брега.
Морето ме прегърна и притихна,
потънах в неговата тъмнина
и се огледах във вълните - белолика,
докоснала за миг безкрайността.
|
|