|
|
***
Побеля дървото - тъжно и студено,
замълча изгърбено, зави се през глава
със снега изтръпнал и въздъхна уморено,
със замръзнали сълзи от пареща тъга.
И заспа дървото - натежали клони
от снега, увиха зъзнещо стебло.
Засънува нежно слънце, птици волни,
сгушени във клоните. Дърво.
|
|