Палми Ранчев

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

Гледане

 

Палми Ранчев

 

 

Вечерта успокои пейзажа.
Небето примижа.
Превиха хълмовете гръб.
Заровиха лице в тревата.

 

Животът тръгна през полето.
Спъна се, залитна.
Не гледаше в краката си,
а в далечно зарево.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. февруари 2006 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!