Палми Ранчев
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
Гледане
Вечерта успокои пейзажа. Небето примижа. Превиха хълмовете гръб. Заровиха лице в тревата.
Животът тръгна през полето. Спъна се, залитна. Не гледаше в краката си, а в далечно зарево.
Електронна публикация на 01. февруари 2006 г. г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!