Отчайващо с цветовете си небе.
Сутринта прилича на следобед.
Мрачното отгоре вечно ще остане.
Усещам всмукване навътре.
И как трепетно изтичам в нищото.
Поисках да узная - пълня ли го.
Електронна публикация на 01. февруари 2006 г.
г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!