Палми Ранчев
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
Стая
Нощта е само тъмна стая. И скрибуцащо старо легло. Забравих: студени, мокри чаршафи. Тлееща накрая цигара.
Навън щурецът е идиотски Звук: нокторезачка. Някой нокти реже на балкона. Нощта е някой. Влиза-излиза.
Настръхвам. Нощта съм аз Самия. В себе си. За себе си. Как искам да крещя. Да плача. Нека дойде този някой.
Или ако вече е дошъл, поне чаршафите ми да смени. Да ме успокои: нощта е само тъмна, много тъмна стая!
Електронна публикация на 01. февруари 2006 г. г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!