Майка ми искаше да покаже на своя
обратен син колко е отвратително да лапаш кур.
Взе дървения чукан за чесън и ми го вкара в устата. Бях на 14.

Нафора, дърво, грапава пета,
топки, зърна, ухо - когато обичаш някого,
всяка част от тялото му има едно и също свято значение.

Докато поемах чукана в устата ми,
за първи път разпознах вълка, застанал срещу мен -
зелените ириси с кафяви петна, тъмните кръгове под очите,

издължения нос, ивиците прошарена коса
над слепоочията, студа на привидното спокойствие,
преди да скочи, винаги неочаквано, за да ти разкъса гърлото.

В клетката на спретнатата кухня
тя беше побесняло животно, учените твърдят,
че вълците имат известно ниво на самосъзнание. Цялата се тресеше

от злоба, която не разбираше,
никога не бе усетила какво я подхвърляше,
блъскаше и ръфаше цял живот. Празнoтата в погледа й беше кошмар,

но и неочаквано просветление -
сякаш дебело стъкло ни изолираше един от друг
и задавящият лай не се чуваше, не болеше, нямаше нищо общо с мен.

Исках да ти разкажа всичко това, Краси,
години след като ме нахрани с разтвореното си сърце
и опита с всички сили да ме освободиш от капана на вълчето ми тяло.

Исках да ти кажа, че тогава не осъзнавах,
че те желаех, за да те прогоня; че те приласкавах, за да те разкъсам;
не знаех колко те обичах, без да умея, и колко ме обичаше, и можеше. Сега знам.