К като гредите в опразненото мазе под наем,
където все по-дълго се боря срещу събуждането,
и се моля миглите ми да пораснат навътре,
за да зашият клепачите, и да ме откъснат от този живот,
който никога няма да свърши след заминаването ти.

Р като нощната лампа със синя крушка -
синята мъгла, в която не можеше да видиш
пропастта, зееща под студените дрехи,
нито вилнеещия глад,
притаен зад устните от гипс.

А като къщата на родителите ми,
откъдето ти донесох щедрия дар на физическата болка.
Вече знаеш, че мъжете са най-жестоки,
когато са сковани от нуждата да бъдат обичани.
Ръцете на дядо ми в ръцете на баща ми в ръцете ми
са се хванали за празните листове
и цял Искър мастило няма да ми стигне да се очистя.

С ... тялото ти, свито на плочките в банята,
хапчетата - грижливо разпиляни до отворената врата.
Възхищавах се на здравия ти ум, търсещ помощ -
нямаше нужда да те спасявам от теб,
неотложно беше да те спася от себе си.

И като стълбищата между толкова много стени
и нито един дом; нагоре, надолу, нагоре, надолу
се надбягваше с бесовете ми и още сънувам
напразните молби на припадничевото ти сърце.

М като потника, подчертаващ мускулите ми
в нощите за лов. И още:
дебнещият пулс, бездънните зеници;
шумолящите усти, бродещи из Спартакус.
Изсъсквах увещанията, че никой няма да те замени,
дълго преди да науча, че и най-непостижимият мъж
не стига да засити беса
на чувството за малоценност.

И като стълбите към новия ти дом,
където откри, че е възможно да обичаш и друг.
Нямам право да те желая повече,
събуждането ти
е моят отвъден жест
към новия ти любим.

Р като нощната лампа с изгоряла крушка,
изгорялата ретина пред неочаквания бог -
не го разпознах, когато ми се предложи,
разпознах последвалата тъмнина.