К като гредите в опразненото мазе под наем,
където все по-дълго се боря срещу събуждането,
и разпиляните ребра на завивките
затрупват след заминаването ти.

Р като нощната лампа със синя крушка -
синята мъгла, в която не можеше да видиш
пропастта под студените ми дрехи,
нито вилнеещия глад,
притаен зад устните от гипс.

А като къщата на родителите ми,
откъдето донесох подаръка на физическата болка.
Вече знаеш, че мъжете са най-жестоки, когато не знаят
колко са сковани от нуждата да бъдат обичани.
Ръцете на дядо ми в ръцете на баща ми в ръцете ми
са се хванали за празните листове
и цял Искър мастило няма да ми стигне да се очистя.

С ... тялото ти, свито на плочките в банята,
хапчетата - грижливо пръснати до отворената врата.
Възхищавах ти се как търсиш помощ -
нямаше нужда да те спасявам от теб,
неотложно беше да те спася от себе си.

И като стълбищата между толкова много стени
и нито един дом; нагоре, надолу, нагоре, надолу
се надбягваше с бесовете ми и още сънувам
напразните молби на припадничавото ти сърце.

М като потника ми, подчертаващ мускулите
в нощите за лов. И още:
дебнещият пулс, бездънните зеници;
шумолящите усти, бродещи из Спартакус.
Изсъсквах увещанията, че никой няма да те замени,
но и най-непостижимият мъж
не стигна да засити беса
на чувството за малоценност.

И като стълбите към новия ти дом,
където откри, че е възможно да обичаш и друг.
Нямам право да те желая повече,
събуждането ти е моят отвъден жест
към новия ти любим.

Р като нощната лампа с изгоряла крушка,
изгорялата ретина пред неочаквания бог -
не го разпознах, когато ми се предложи,
разпознах последвалата тъмнина.